Годината на Кобрата [bg]

Да, миналото! Онази сутрин всички тези пауни с великолепно оперение се събраха около нас. Истината е, че всички бяхме хиени, озверели и безмилостни, свързвани от общи интереси и вечно целящи лична облага. Разбира се, всички се въртяха около Набила, поздравяваха Джарка за безопасното завръщане и приветстваха Хоремхеб и Рамзес като победители. Помотахме се наоколо, за да дадем възможност на шпионите на Ай да си свършат работата, но ние бяхме Чедата от Кап, отмъстителите на кръв, оцеляващите от свистенето на бича, тропота на колесниците, полета на конете, блясъка на меча, искрите от копието. Ние бяхме Безсмъртните, хиените от Царския кръг, нека Благословените ни простят — мъже, които криеха зад гърба си множество ранени, тълпи от призраци и безброй трупове. Предстоеше да се пролее още кръв, но това беше в бъдещето.

Онзи ден се постарахме да се изплъзнем на шпионите на Ай, обикаляхме, разменяхме думи, без дори да забележат, и така уговорихме часа и мястото на срещата. Сега се разотивахме, но на сутринта, още на зазоряване, щяхме да се срещнем за лов. Огледах се за Пентжу. Исках да целуна онова прогизнало от вино лице, да го прегърна и да чуя истината, но никакъв не се виждаше.

Хоремхеб и Рамзес предпочетоха веднага да отидат в двореца Малгата. Аз реших да се прибера във фермата си, Дома на вечнозеления кипарис, онова обградено от градини имение в покрайнините на Тива, където Ай ме бе заточил няколко години по-рано. Исках да съм далече, да потъна в собствения си рай с басейни, ясни виещи се канали, тучна трева, плодови градини и късчета чернозем за растенията и билките ми. Бях безкрайно доволен да се прибера, да седна в беседката в градината, боядисана отвътре в успокояващо зелено с красиви рисунки на патици и пъдпъдъци. Джарка и Мерт се присъединиха към мен — майчинството я бе направило още по-прекрасна. Джарка само седеше и я гледаше с невярващи очи. Обичаше тази жена, която само с усмивка изглаждаше загрижените бръчки по лицето му и го превръщаше в онзи младеж с мека брада с буйна черна коса, който сякаш преди цяла вечност бе спасил живота ми.