Безбожникът [bg]

— Да коленичим пред нея.

Царят се подчини.

— Какво правим?

Хефестион се опита да стане, но Аристандър, осъзнал какво става, бързо се приближи и го бутна обратно на мястото му.

Теламон коленичи до царя.

— Винаги те е бивало да разиграваш театър — прошепна Александър, загледан в статуята. — Помниш ли, Теламоне, там, в Миеза? Веднъж убеди Селевк, че една статуя на Аполон се е помръднала — той се разкикоти.

— Измисли какво ще кажеш — заяви лекарят. — Мислиш точно така, както иска врагът ти. Гневът и паниката ти само ще раздухат пламъците.

— Аз не се паникьосвам — заяви Александър.

— Много добре, просто изпадаш в ярост — утеши го Теламон. — В името на богинята, млъкни и реши!

— Мога да ти взема главата!

— В който случай аз ще остана без глава, царят без лекар, а Александър — без приятел.

— Започваш да говориш като майка ми. Слава на боговете, че тя не е тук!

— Помисли.

Теламон коленичи до Александър, загледан в статуята, сякаш и двамата бяха потънали в молитва. Шепнеше съвсем тихичко, за да е сигурен, че никой друг няма да го чуе.

— Вдовицата едва не те уби. Бе побъркана от гняв и вероятно е била подстрекавана от някого — Теламон бързо стисна царя за китката. — Не мърдай! Но ти, Александър Велики, си бил предупреден, нали? Ти прие онази жена, а Артемида се намеси и изби ножа от ръката й.

— Политиците няма да го повярват.

Александър изглеждаше толкова смутен, че леко подозрение прониза ума на Теламон. Кой, чудеше се той, беше предупредил царя?

— Кой се интересува от тях? — отвърна лекарят. — Хората ще повярват.

Александър тихичко се засмя.

— Много добре. Ами осите?

— Знаем как е било направено — заяви Теламон. — Използвай ума си! Кентавърът познава двореца и е използвал това, за да разбуни едно гнездо на оси и да се опита да те уплаши. Но всъщност те са били свещени пратеници на боговете.

— И какво са дошли да ми кажат? — гласът на Александър беше напрегнат и пронизителен.

— Това знаят само боговете.

Царят леко се извърна, присвил очи.

— Опитвам се да мисля — прошепна му Теламон. — Какви проблеми стоят пред теб?

— Убийствата в храма на Херакъл, смъртта на Леонид.

— Забрави за тях. Нещо друго?

— Ръкописът — отвърна Александър. — На лудия, който изгорил храма на Артемида. Мога да кажа, че в него има тайно съобщение за мен от богинята.

— Ето, сега вече използваш ума си.