Съдбовният кораб [bg]

Роника отиде пеша на събранието. Не бе и очаквала съветничка Серила да ѝ осигури превоз. Напусна къщата на Давад рано не само заради вървенето, а и за да е една от първите пристигнали. Надяваше се да говори с определени Търговци, докато те пристигаха, и да изслуша как трябва да постъпи Съвета според тях. Разходката не беше лесна, нито безопасна. Рейч бе искала да я придружи, но Роника настоя да остане. Нямаше смисъл и двете да се излагат на риск. Бившата робиня нямаше да бъде приета на заседанието на бингтаунския Съвет на Търговците, а Роника нямаше да я помоли да я чака отвън сред спускащия се мрак. Тя самата се надяваше да измоли някого да я закара след края на срещата. Хладните есенни ветрове дърпаха дрехите ѝ и докато вървеше, заобикалящата обстановка късаше сърцето ѝ.

Пътят ѝ не я водеше към града, тъй като Търговската зала бе построена на нисък хълм, гледащ над Бингтаун. Мина покрай имотите на много от Търговците. Отворените порти и широките пътища за каретите към именията сега бяха блокирани и често мъже с оръжия пазеха вече затворените порти. Ничий дом не беше застрахован от скитнически банди на крадци и мародери. Стражите я наблюдаваха недружелюбно, докато минаваше покрай тях. Никой не я поздрави и дори не кимна към нея.

Пристигна първа на заседанието. Самата Търговска зала беше пострадала също толкова лошо като града. Тази стара сграда не беше просто постройка, където се срещаха Търговците. Беше сърцето на тяхното единство, символ на това, което бяха. Каменните ѝ стени не можеха да изгорят, но някой беше запалил покрива. Роника постоя известно време загледана в него с тревога. Сетне се стегна за онова, което можеше да открие вътре, и се заизкачва по стълбите. Вратите бяха счупени и зееха отворени. Тя надникна внимателно през тях. Само един ъгъл от покрива беше изгорял, но миризмата на дим се смесваше с влагата и смрадта изпълваше цялата зала. Слабата светлина на късния следобед навлизаше през нарушената повърхност на покрива, за да озари празното помещение. Роника мина през счупената врата и продължи предпазливо. Вътре беше студено. Разпадналите се декорации от летния бал все още висяха по стените и се поклащаха на проникващия вятър. Гирляндите бяха сведени до голи клони по арките на вратите и гниещи по пода листа. Маси, столове и вдигнатият подиум все още стояха. На някои маси дори имаше разпилени чинии, макар че повечето бяха задигнати. Увехнали букети гниеха до счупени вази. Роника се огледа наоколо с нарастваща тревога. Къде бяха назначените да подготвят залата за събранията? Какво се бе случило с Търговците, които трябваше да я поддържат? Всички ли бяха изоставили отговорностите си, с изключение единствено на грижата за собственото си благополучие?