Бавачката на ангели [bg]

– Търся Херман.

– Херман не е вкъщи – отвърна жената и огледа Дагмар от глава до пети.

– Тогава ще изчакам, докато се прибере.

Лаура се беше скрила зад гърба ѝ. Жената се усмихна приятелски на момиченцето и каза:

– Аз съм госпожа Гьоринг. Мога ли да ви помогна по някакъв начин?

Значи, това беше жената, която Дагмар мразеше и която не бе напускала мислите ѝ, откакто прочете името ѝ във вестника. Дагмар наблюдаваше смаяно Карин Гьоринг: солидните, практични обувки; добре ушитата пола, стигаща до глезените; блузата, превзето закопчана чак до врата; косата, вързана на кок. Около очите ѝ се виждаха тънки бръчици, а кожата ѝ беше болнаво бледа. Изведнъж всичко си дойде на мястото. Естествено, тази жена беше подлъгала нейния Херман. Стара мома като нея никога не би могла да се сдобие с мъж като него без мръсни номера.

– Да, трябва малко да си поговорим.

Тя дръпна Лаура и влезе вътре. Карин се отмести встрани и не направи нищо, за да я спре. Само кимна предпазливо.

– Да взема ли палтото ви?

Дагмар я погледна подозрително. После влезе в най-близката стая, без да чака покана. Щом се озова в големия салон, замръзна на място. Апартаментът беше точно толкова красив, колкото бе очаквала да бъде домът на Херман – просторен, с високи прозорци, висок таван и лъскав паркет, – но беше почти празен.

– Защо тук нямат мебели, мамо? – попита Лаура и се огледа ококорено.

Дагмар се обърна към Карин.

– Да, защо нямате мебели? Защо Херман живее така?

Карин смръщи чело за миг, показвайки, че намира въпроса за неуместен, но все пак отговори дружелюбно:

– Напоследък изпитваме малки трудности. Но сега трябва да ми кажете коя сте.

Дагмар се престори, че не е чула въпроса. Вместо това погледна раздразнено към госпожа Гьоринг.

– Трудности? Но Херман е богат. Не може да живее така.

– Не чухте ли какво казах? Ако не ми кажете коя сте и какво правите тук, ще трябва да извикам полицията. Заради малката би било най-добре да избегнем това.

Карин кимна към Лаура, която отново се скри зад майка си.

Дагмар я издърпа обратно и я бутна към Карин.

– Това е нашата дъщеря. Моята и на Херман. Отсега нататък той ще бъде с нас. Вие сте го държали при себе си твърде дълго и той вече не ви иска. Не го ли разбирате?

Лицето на Карин потрепна, но тя запази спокойствие и замълча, изучавайки Дагмар и Лаура с поглед в продължение на минута.

– Нямам представа за какво говорите – каза накрая. – Херман е мой мъж, аз съм госпожа Гьоринг.

– Той обича мен. Аз съм голямата му любов – каза Дагмар и тропна с крак по пода. – Лаура е негова дъщеря, но вие ми го отнехте, преди да мога да му го кажа. Ако знаеше, той никога не би се оженил за вас, независимо от триковете ви.