Рубинения кръг [bg]

— Брей, дяволите да ме вземат. Това си ти, Димка. — Облиза устни и се опита да се усмихне. — Изглеждаш доста добре за някой, който е бил нежив, нали така? — Озърна се към нас явно очаквайки да се засмеем на шегата. Всички останахме мълчаливи.

Дмитрий се обърна към Лана.

— Причинява ли ви неприятности? — попита я учтиво. — Не можете да го прогоните от тук? Аз с удоволствие ще го направя вместо вас.

— Ние можем сами да се грижим за себе си — отвърна тя твърдо, но не и нелюбезно. Сякаш призовани от безмълвна заповед, Малори и още една жена дампир, навярно пазител, изникнаха на пътеката зад нея. Малори вече не приличаше на прехласната фенка. В този момент изглеждаше страховита и уверена, както всички пазители, които бях виждала.

Ранд възвърна част от самообладанието си.

— Да, виждаш ли? Не е нужно да правиш нещо прибързано.

Лана му хвърли неодобрителен поглед.

— Това не означава, че си добре дошъл тук.

— Хей — рече той с предишното високомерие, — имам пълното право да бъда тук. Дошъл съм при Елейн. Тя живее тук. Може да приема гости.

— Тя може да приема гости по мое усмотрение — поправи го Лана, с юмруци на кръста. — Казвала съм ти го и преди — не те искам пиян тук.

Мороят вдигна ръце в жест, който трябваше да мине за умиротворителен.

— Разбрах, няма да пийна и капка повече. Кълна се. Но ти не можеш да ме изхвърлиш сега — не и когато моят син и племенникът ми са тук. Не бива да се помрачава тази семейна сбирка.

Роуз най-сетне си възвърна дар словото и се извърна към Дмитрий.

— Вярно ли е? Този тип? Сигурен ли си?

Напълно споделях смайването й.

Дмитрий не сваляше немигащия си леден поглед от чичото на Ейдриън.

— Напълно. Но мислех, че се мотае из Европа.

Ранд поклати глава.

— Не съм бил там от години. От компанията, в която ме назначи Нейт, заявиха, че повече не се нуждаят от консултантските ми услуги. Как е Олена напоследък?

— Не смей да произнасяш пред мен името на майка ми — изръмжа Дмитрий.

— Вярно ли е? — повтори Роуз. — Този тип? Споменаването на майката на Дмитрий и бащата на Ейдриън — когото, между другото, никога, никога не бях чувала да наричат Нейт — внезапно ме накара да проумея нещо още по-смайващо. Челюстта на Ейдриън увисна, когато озарението споходи и него.

— Излиза, че… това означава… ние братовчеди ли сме? — възкликна съпругът ми и се обърна към Дмитрий.