Тайната на забранената книга [bg]

По-късно същата вечер, часове след като Баронс дойде да ми крещи през затворената врата за това, че съм излизала днес и съм рискувала безопасността на личния му ОС детектор — да, Фиона ме беше издала — стоях на прозореца в стаята ми и се взирах навън в нощта. Нямаше ред в мислите ми. Те се мятаха и летяха като есенни листа във вихрушка.

Къде беше дневникът на Алина? Нямаше начин да не беше водила дневник. Ако беше мислила, че се влюбва, щеше да е изписвала страница след страница за новия си приятел всяка нощ, особено след като не беше говорила с мен или с някой друг за него. Бях обмисляла да помоля Баронс да ми помогне да го търсим, но след разговора, който бях подслушала, в ума ми се беше оформило едно голямо, тлъсто „не“. Нямаше да му споделя и за малкото посещение на Секс-до-смърт-Фае.

Дали В’лане беше Сийли принц? Пословичният „човек с бялата шапка“24? Определено не изглеждаше така. Но пък дали изобщо някое Фае някога би изглеждало добро за един Шийте зрящ? Не че признавах, че съм такава или нещо подобно. Все още се придържах към надеждата, че ми се случва нещо друго. Като, може би, че спя и съм заседнала в дълъг, ужасен кошмар, който би свършил само ако можех да се събудя. Или че може би ме е ударила кола и лежа в болничното легло у дома в Ашфорд и имам предизвикани от комата халюцинации.

Всичко беше за предпочитане пред това да се нарека Шийте зрящ. Усещах го като признание за поражение, доброволно приемане на странната мрачна треска, която изглежда бях хванала в момента, в който стъпих в Ирландия. Лудостта беше започнала в тази същата нощ с онова Фае на бара и побърканата стара жена.

Като погледнех назад, виждах, че старата жена изобщо не беше луда, тя беше Шийте зрящ и всъщност беше спасила живота ми онази нощ. Кой може да каже как биха се обърнали нещата, ако тя не ме беше спряла да се издам сама? „Почитай кръвната си линия“ — беше казала.

Каква кръвна линия? Кръвна линия на Шийте зрящи? Всеки въпрос, който ми хрумваше, само пораждаше други въпроси. Това значеше ли, че и мама е такава? Тази мисъл беше просто абсурдна. Не можех да си представя Рейни Лейн с шпатула в едната ръка и кърпа за чинии в другата, да се преструва, че не вижда Фае, точно както и не можех да си представя Малусѐ да ми прощава за кражбата на камъка му и да ме кани на обиколка за пазаруване на парцалки по последна мода дрипав шик готик. Не можех да си представя и баща ми, който беше данъчен адвокат, да имитира Фае-слепота.

Мисълта ми отскочи обратно към В’лане. Ами ако Фае лъжеше и всъщност беше Ънсийли и се опитваше да освободи повече от братята си, за да тормозят света ми? А ако казваше истината, защо кралицата на Сийли искаше книгата, която съдържаше най-смъртоносната от всички магии? Какво планираше да прави с нея Аойбеал и най-вече как тази толкова търсена книга се беше изгубила?