В черно като полунощ [bg]

— Жалко за пиленцето — каза Тифани, попритеснена.

— О, гарантирам, че преди две минути не е било пиленце — успокои я госпожица Смит, — а в момента сигурно се радва да е мореплавателен зеленчук. Сега може би разбираш защо не прекарвам твърде дълго време тук. Веднъж ми се случи такъв инцидент с четка за зъби, какъвто няма да забравя скоро. — Тя открехна вратата още малко и Тифани видя плетеницата.

Нямаше съмнение, че е плетеница21. Е, добре де, отначало ѝ се стори като куп парцалаци.

— Не е за вярване какво може да открие човек в джобовете си, ако е в магическо сметище — спокойно заяви госпожица Смит.

Тифани отново се втренчи в гигантската плетеница.

— Това не е ли конски череп22? А онова там кофа с попови лъжички ли е?

— Да. Нещо живо винаги е от полза, не смяташ ли?

Тифани присви очи.

— Но онова там е магьоснически жезъл, нали? Мислех, че не действат в ръцете на жена!

Госпожица Смит се усмихна.

— Е, аз моя си го имам още от рождение. Ако знаеш къде да гледаш, можеш да видиш следите, които съм оставила по него, докато ми растяха зъби. Той си е мой и действа, макар че — трябва да кажа — започна да действа по-добре, когато махнах топката от върха му. Всъщност не прави нищо практично и освен това нарушава равновесието. А сега би ли спряла да ме зяпаш с отворена уста?

Устата на Тифани се затвори с хлопване и отново зяпна. Прозрението я озари и се чувстваше така, сякаш я озари от луната.

— Ти си тя, нали? Трябва да е така, ти си тя! Ескарина Смит, нали? Единствената жена магьосник!

— Да, предполагам, някъде дълбоко в себе си, но всичко онова ми се струва толкова отдавна, пък и да знаеш, никога не съм се чувствала като магьосник, така че и никога не ми е пукало особено какво разправят останалите. А и във всеки случай имам жезъла и никой не може да ми го отнеме. — Ескарина се поколеба, преди да продължи: — Ето какво научих в университета: да бъда себе си, просто каквато съм и да не мисля за останалото. Това само по себе си е невидим магьоснически жезъл. Виж, наистина не ми се говори на тази тема. Предизвиква ми лоши спомени.

— Моля те, прости ми — разкая се Тифани. — Просто не можах да се сдържа. Много съжалявам, ако съм те накарала да си припомниш ужасни неща.

Ескарина се усмихна.

— О, ужасните изобщо не са проблем. С хубавите е трудно да се справи човек. — Нещо в плетеницата изщрака. Ескарина стана и отиде до нея. — О, боже! Знаеш, че плетеницата може да се разгадае само от вещицата, която я е направила, но ми повярвай, че начинът, по който се завъртя черепът, и разположението на игленика по оста на чекръка означават, че той е много близо. Всъщност точно над нас. Може би хаотичната магия тук го обърква и му се струваш навсякъде и никъде, така че той ще си отиде скоро и ще се опита да открие следата някъде другаде. И междувременно, както споменах, ще спре да се подкрепи. Ще влезе в главата на някой глупец и някоя стара женица или някое девойче, което се е накичило с доста опасни култови символи, без дори да подозира какво всъщност означават и скоро ще се окажат под прицел. Да се надяваме, че могат да тичат.