![Открадни си свят [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/3/otkradni-si-svyat-bg-download.jpg)
Открадни си свят [bg]
- Автор: Гринлэнд Колин
- Серия: Изобилие [bg] #2
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-133-3
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Открадни си свят [bg]». Краткое содержание книги:
Кocмичecкият кaпитaн Тaбитa Джут e гeрoят нa Cлънчeвaтa cиcтeмa. Тя e пoбeдитeлкaтa нa Кaпeлaнcкитe гocпoдaри и ocвoбoдитeлкa нa гигaнтcкия извънзeмeн кocмичecки кoрaб „Изoбилиe“.
Нo триумфът нa Тaбитa Джут e крaткoтрaeн. Избуxвaт нeoбяcними прoяви нa нacилиe, нaзрявa вceoбщ бунт, зaпoчвaт дa изчeзвaт xoрa. И кoя e тъмнoкocaтa caбoтьoркa c дългo чeрнo пaлтo?
Малките черни очила внезапно се завъртяха към нея.
— Срещна ли някой нов приятел?
Гласът му беше приятен и топъл. Ала въпреки това тя усещаше, че някъде е сгрешила.
— К-кени — отвърна Його и потърка замислено брадичка.
— Великолепният Кени — потвърди Грант Непреклонния, сякаш бе познала отговора на неговата гатанка. Той размърда пръстите на ръкавицата. Един паднал робот избръмча кратко, но не се надигна. — Този път успя ли да поговориш с него?
Тя кимна повторно. Сетне избърса очи.
— И как я кара мълчаливият герой на капитан Джут? — попита Грант. Його изсумтя объркано. Изглежда не знаеше думите, с които да отговори.
— Кени — повтори Грант с добре овладяно търпение. — Щастлив ли е в работата си? Опита ли таблетките?
— Ни знае — отвърна стреснато тя.
— Е, ако е толкова любопитен като теб… — довърши Грант и се разсмя.
Обичаше да й се надсмива по този начин. Тя не отговори. Знаеше, че никога не би си позволила дори да подуши нещо без негово изрично указание. Той отново се зае с настройките на ръкавицата.
— Нашият прочут капитан ще хареса подаръчето.
Його мълчеше. Мислеше си за миризмата на Кифид, за заплашително щръкналите му зъби и за начина, по който вървеше — изправен, по човешки.
— Чука ли се с него? — попита е привидно безгрижен тон Грант Непреклонния.
— Не — отвърна тя без колебание. Не забеляза, че бе отговорила на собствения си език.
— Не повдигнахте тази тема, така ли?
Тя премигна с разпалени очи. Искаше да се доближи до него, да почувства присъствието му. Но сега той я държеше на разстояние.
— Каптанът рече отърви ми от ния — произнесе тя.
Грант сгърчи лице в гримаса на отвращение, като някой, който е опитал неприятна храна. Очилата му отново бяха впити в нея.
— Значи тя си мисли, че може да ни избягва, тъй ли? Мисли си, че може да отлети за нейната Проксима, заобиколена от любимите си играчки и подражатели, да пъха разни сладки нещица в носа си, без дори да се замисля за хората, които е унищожила, за разбитите надежди…
Той отново се обърна към роботите, с които доскоро се забавляваше, пробуждайки ги към механично полуподобие на живот.
— Е, дошло е значи време да й припомним някои неща — произнесе почти разнежено Грант. — Трябва да се пипа внимателно… много внимателно… — той натисна едно копче. — Трябва да сме… — Трите робота се завтекоха надолу: по наклоненото скеле, сблъскаха се с оглушителен трясък и се разбиха. — … много деликатни.
Един от роботите се надигна и почти веднага се строполи. Лежеше безпомощно, щръкнал с трите си крака към тавана, а от корпуса му бликаше фонтан от искри.
— Хоп една муха — произнесе Грант Непреклонния.
Його го наблюдаваше как натиска копчетата на ръкавицата. Знаеше, че същите тези ръце контролират и нея. Кифид, тя и капитан Джут бяха като тези роботи, които се блъскаха един в друг без никаква видима причина. В това мрачно място, където витаеха призраците на миналото, нищо не се помръдваше без негово нареждане.
Грант Непреклонния погледна с недоволство дясната си обувка, сетне я излъска отзад в левия си крачол.
— Хареса ли й подаръкът ми? — попита той, но сам си отговори: — Сигурен съм, че й е харесал. Капитанът обича да си пъха разни хубави неща в устата, също и на друго място. А кой от нас не обича? — добави той.
Нещо се раздвижи на пода. Його се извъртя рязко, готова да се хвърли. Откъм черните канали приближаваха; механични крабове, автоматизирани боклукомелачки, привлечени от звука на разкъсан метал.
Докато родилките в болницата продължаваха да раждат уродливи бебета с по две глави, три крака или четири ръце, в белия павилион на Захарната горичка Саския Зодиак възкресяваше мъртъвците.
Този процес не изискваше нито косми, нито парче от нокът, шпатула или надгробна пръст. Нямаше нужда дори от труп, което беше много добре, защото трупът или онова, което бе останало от него, все още се разлагаше в едно венерианско блато.
Още в началото акробатката откри, че макар действията на „Дж. М. Сувиен“ да се контролираха от платформата под проекторите, не беше задължително водещият да изглежда само като стълб от зеленикав пламък. Скоро тя изнамери цял набор от холограмни изображения — повечето аудио-визуални звезди и космически герои. Нито едно от имената обаче не й беше познато, което внесе допълнително объркване в програмата. Изглежда в Захарната горичка досега не бе пристигал толкова претенциозен клиент. Разполагаше с неограничен кредит и вече беше допусната до пълния набор от предлагани възможности. Сложното устройство непрестанно черпеше от нея всякаква възможна информация, в трескави усилия да задоволи изискванията й. Получените изображения притежаваха предварително зададения размер, можеха да вървят, да говорят, дори да летят, подчиняваха се на заповеди, бяха предназначени да забавляват, неизчерпаеми и неуморими. Сестра Антея, един от любимите й образи, беше капеланка, усъвършенстван човек с невероятно уголемен череп, облечена в обикновена бяла тога и златни сандали. Би могла да е и брат Антей; откри Саския, но дрехите й не се сваляха.