Драконите на сломеното слънце [bg]

Лорд Уорън отдръпна ръце от писалището. Предметът беше горе-долу с размерите на яйце и богато инкрустиран със скъпоценни камъни, които проблясваха и сияеха. Ако човек се вгледаше по-внимателно, щеше да установи, че е сглобен от безброй по-малки частички, които изглеждаха така, сякаш можеха да се приплъзват една покрай друга и да променят положението си. Командирът на гарнизона се взираше предпазливо в него. Джерард продължаваше да държи здраво кендера.

Слънцето потъваше зад хоризонта и лъчите му ярко нахлуваха през прозореца. В кабинета беше прохладно и всичко постепенно потъваше в сенки. Предметът искреше и блещукаше като малко слънце.

— Никога не бях виждал нещо подобно — обади се със страхопочитание лордът.

— Нито пък аз, сър — отвърна Джерард. — Но Лора е.

Сър Уорън изненадано вдигна поглед.

— Каза, че баща й притежавал подобен предмет. Държал го под ключ в някоя от стаите на Странноприемницата. Стая, посветена на неговия брат-близнак Рейстлин. Спомня си съвсем ясно деня, още преди Войната на Хаоса, когато баща й извадил предмета от скривалището му и го дал на… — Рицарят замълча.

— Даламар? — попита изумено лордът. Той отново се втренчи в устройството. — Споменал ли е баща й какво може да прави, каква магия обладава?

— Да. Според него, предметът му бил даден от Пар-Салиан и сам лично той се бил връщал назад във времето с помощта на магията му.

— Съвсем вярно — намеси се Тасълхоф. — Аз също бях с него. Оттам знам как работи устройството. Нали разбирате, изведнъж ми хрумна, че може и да не надживея Карамон…

Лорд Уорън произнесе една-единствена дума — изключително искрено и натъртено. Тасълхоф беше впечатлен. Рицарите обикновено не употребяваха такива думички.

— Мислиш ли, че е възможно? — попита комендантът. Сега гледаше право в Тас и го гледаше така, сякаш и той бе забелязал, че на кендера са пораснали две глави.

„Очевидно никога не е виждал трол. Тези хора наистина трябва да излизат повече“ — помисли си Тас.

— Дали това е истинският Тасълхоф Кракундел?

— Карамон Маджере смяташе, че е така, милорд.

Сър Уорън отново насочи вниманието си към странното устройство.

— Явно е древен артефакт. В днешно време никой магьосник няма способностите да създава такива предмети. Дори и аз мога да доловя излъчването му, а не съм чародей, за което само мога да благодаря на съдбата. — Той се обърна към Тас: — Не ми се вярва. Кендерът го е откраднал, а после е скалъпил някаква история, за да извини престъплението си… Разбира се, налага се да върнем устройството, ако не на Даламар, то поне на маговете. — Комендантът се намръщи. — Най-малкото, трябва да го държим далеч от ръцете на кендера. Къде е Палин Маджере? Според мен той е правилният човек, с когото трябва да се допитаме.