Драконите на сломеното слънце [bg]

— Да, но имам чувството, че Палин Маджере трябва да бъде уведомен за настоящото положение незабавно — не се съгласяваше комендантът.

— Може би сте прав. Освен това някой трябва да го извести за смъртта на баща му. Ако ми разрешите да отпътувам незабавно, милорд, съм готов да отведа кендера заедно с устройството при Палин Маджере, както и да го информирам за тъжната загуба. След като обсъдим предсмъртното желание на Карамон, вече ще сме наясно дали то може да бъде изпълнено, или не. Не се съмнявам, че в края на краищата синът на покойника ще ме освободи от даденото обещание.

Тревожното изражение на лорд Уорън започваше да се прояснява.

— Говориш мъдро. Ще оставим решението в ръцете на сина. Ако той отсъди, че последната воля на баща му е неизпълнима, ще можеш да се оттеглиш с чест. Все пак идеята да пътуваш до Квалинести точно сега не ми се нрави особено. Няма ли да е по-благоразумно да изчакаме, докато магьосникът се върне?

— Милорд, не разполагаме с никаква информация за времето на завръщането му. Най-вече в момент, когато Берил е завардила всички пътища. Смятам, че случаят е наистина спешен. А и — Джерард понижи още повече тон — ще срещнем трудности да държим кендера до безкрайност.

— Физбан ми нареди, веднага щом приключи погребението да се връщам в собственото си време — осведоми ги на висок глас Тасълхоф. — Не бива да се размотавам. Но ми се ще да поговоря с Палин, за да разбера защо цялото погребение беше така объркано. Смятате ли, че това може да се нарече „размотаване“?

— Квалинести лежи дълбоко в териториите под контрола на Берил — казваше в същия момент лордът. — Освен това тези земи са в юрисдикцията на Рицарите на Нерака, които ще бъдат особено зарадвани да сложат ръка върху някой от нашия Орден. Но ако дори те не те задържат и екзекутират като шпионин, ще го сторят елфите. В царството им не може да се промъкне цяла армия от рицари, камо ли сам човек.

— Не се нуждая нито от армия, нито от придружители, милорд — заяви твърдо Джерард. — Планирам да пътувам сам. Предпочитам да пътувам сам — наблегна. — Единственото, за което ви моля, милорд, е да получа временен отпуск от задълженията си.

— И го получаваш, разбира се. — Комендантът поклати глава. — Макар да не съм съвсем сигурен какво би казал баща ти.

— Би казал, че се гордее с мен, понеже ще го информирате, че съм се нагърбил с мисия от най-висока важност, за да изпълня последната воля на един умиращ човек.

— Излагаш се на опасност — каза лордът. — Това никак няма да му хареса. А колкото до майка ти… — Сега сър Уорън се намръщи заплашително.

Джерард не помръдна.

— Вече от десет години съм рицар, милорд, и всичко, с което мога да се похваля, е полепналата прах по ботушите ми от кръстосване пред някаква гробница. Заслужавам мисията, милорд.