Драконите на сломеното слънце [bg]

„Освен това — осъзна изведнъж Тас — сър Джерард разчита да тръгна заедно с него! Не мога да изоставя рицар в нужда. А и Карамон. Не мога да изоставя и него, макар да е доста мъртъв след онова падане по стълбите.“

— Ще ви последвам, сър Джерард — заяви великодушно Тасълхоф. — Обмислих всичко много внимателно и ми се струва, че едва ли може да се нарече размотаване. Повече ми прилича на приключение. А съм сигурен, че Физбан едва ли ще има нещо против, ако се позабавя колкото за едно съвсем мъничко приключение.

— Ще измисля какво да кажа на баща ти, за да го успокоим — казваше лордът. — Има ли нещо, от което да се нуждаеш за мисията? Как ще пътувате? Известно ти е, че Кодексът не позволява да прикриваш истинската си самоличност.

— Ще пътувам като рицар, милорд — отвърна Джерард със съвсем леко потрепване в едната си вежда. — Имате думата ми.

Сър Уорън го изгледа дълбоко замислен.

— Имаш нещо предвид. Не, не ми казвай. Колкото по-малко знам, толкова по-добре. — Той се наведе още веднъж над проблясващото на писалището устройство и изпусна дълбока въздишка. — Магия и кендери. Прилича ми на фатална комбинация. Благословиите ми ще бъдат с теб.

Джерард внимателно уви устройството във вързопа. Лорд Уорън заобиколи писалището, за да го изпрати до вратата, като пътьом спипа Тасълхоф и го повлече след себе си. Джерард се възползва от възможността да възстанови на коменданта няколкото неголеми карти, които съвсем случайно се бяха напъхали под ризата на кендера.

— Взех ги, за да ги поправя — обясни Тас, като гледаше обвинително към сър Уорън. — Наели сте наистина некадърни картографи. Допуснали сте ужасно много сериозни грешки. Мрачните рицари вече не са в Палантас. Изтласкахме ги две години след Войната на Хаоса. И защо около Силванести е нарисувано онова смешно малко кръгче, приличащо на сапунен мехур?

Рицарите бяха потънали в личен разговор, който навярно имаше общо с мисията на Джерард, така че не му обърнаха внимание. Тас измъкна друга карта, която някак бе успял да натика в панталоните си (и която през цялото време беше притискала някои особено чувствителни части от анатомията му) и я прехвърли в една от торбичките си. Докато правеше последното, кокалчетата на пръстите му се удариха в нещо остро и с формата на яйце.

Устройството за Пътуване във времето. Устройството, което можеше да го отведе обратно в собственото му време. Беше се върнало при него, както се и очакваше да направи. Намираше се в негово притежание. Суровото нареждане на Физбан още веднъж отекна в съзнанието му.

Тас погледна устройството, замисли се за Физбан и внимателно претегли на ум обещанието, което беше дал на стария вълшебник. Можеше да стори само едно.

Стисна го здраво, но внимателно, за да не го активира случайно, пропълзя зад Джерард, който бе все така погълнат от разговора си със сър Уорън, и съвсем лекичко, но умело освободи едно ъгълче от вързопа в ръцете на рицаря. Като се трудеше пъргаво и съвсем безшумно, както само кендерите умеят, Тас пъхна устройството обратно на мястото му.