В капана на времето [bg]

Светският живот в къщата след заминаването на Джаред продължаваше. Още не смеех да давам големи приеми, но канехме гости всяка вечер. Идваха благородници, кавалери и дами, бедни якобити изгнаници и богати търговци със съпругите си.

Така или иначе смятах, че яденето, пиенето и подготовката за ядене и пиене не е задоволителна заетост. Нервничех толкова, че Джейми накрая ми предложи да водя счетоводните му книги.

— По-добре, отколкото да се изядеш сама — рече той и критично огледа изгризаните ми нокти. — Освен туй пишеш по-красиво от чиновниците в склада.

Затова бях в кабинета, наведена прилежно над огромните книги, когато господин Сайлъс Хокинс дойде един късен следобед, за да поръча две бъчви фламандско бренди. Господин Хокинс беше набит и заможен. Англичанин, емигрант като Джаред, той се беше специализирал в износ на френско бренди към родината си.

Предполагам, че търговец с вид на пълен въздържател трудно ще продава на хората вино и спиртни напитки. Господин Хокинс беше щастливец в това отношение, защото бузите му бяха вечно румени над усмивката на гуляйджия, макар че според Джейми той никога не опитвал собствената си стока и рядко пиел друго освен ейл, апетитът му обаче бил легендарен в кръчмите в града. И наистина, зад фасадата на добряк, която улесняваше сделките му, в светлокафявите очи проблясваше пресметливост.

— Най-добрите ми доставчици, смея да заявя — рече той и подписа с размах голямата поръчка. — Винаги надеждни, винаги най-доброто качество. Братовчед ви много ще ми липсва — добави и се поклони на Джейми, — но е избрал добър заместник. Правилно е поверил търговията на човек от семейството, на шотландец.

Малките очички плъзнаха поглед по килта на Джейми, червеното на клана Фрейзър сияеше на фона на тъмната дървена ламперия в салона.

— Наскоро ли пристигнахте от Шотландия? — попита небрежно господин Хокинс, докато бъркаше под палтото си.

— Не, от известно време съм във Франция — усмихна се Джейми, избягвайки въпроса. Взе пачето перо от господин Хокинс, но реши, че е твърде затъпено, хвърли го и извади ново от букета пера в малка стъклена кана на бюфета.

— По одеждите ви съдя, че сте от Северна Шотландия; вероятно ще можете да ме посъветвате относно настоящите настроения в тази част на страната. Носят се слухове, както знаете. — Господин Хокинс се отпусна в един стол след приканващия жест на Джейми и кръглото му румено лице внезапно се напрегна при вида на дебелия кожен портфейл, който извади от джоба си.

— Колкото до слуховете — в Шотландия винаги е така, нали? — отвърна Джейми, прилежно острейки новото перо.