Кръвта на боговете [bg]

Стените на Рим бяха по-ниски от много постройки, нами­ращи се между тях. Тъмните грамади на жилищните сгради се извисяваха над тримата мъже, които стояха на каменната пъ­тека над една ог портите. Най-бедните семейства живееха на шестия и дори на седмия етаж, без достъп до вода и с безра­достното осъзнаване, че имат малко шансове да се спасят при евентуален пожар. Светлините от лампите им през отворени­те прозорци приличаха на Октавиан на звезди над хоризонта, твърде високо, за да са част от града долу

Агрипа и Меценат се бяха облегнали на вътрешния парапет на стената. Самият град не беше застрашаван от времето на Спартак и неговата армия от роби, но защитните съоръжения все още се поддържаха, наред с цялата мрежа поддържащи по­стройки и стълби. В по-нормални времена едно от задължения­та на градските стражи бе да вървят по стените, най-вече за да гонят хлапета или млади любовници, отколкото да следят за евентуална заплаха. Тези рутинни задачи обаче бяха зарязани, откакто легионите се настаниха на форума и целият град очак­ваше със страх развръзката.

Тримата приятели бяха сами на пустата пътека, но въпреки това говореха тихо и нито за миг не забравяха, че сенаторите биха дали мило и драго да подслушат плановете им.

- Не е нужно да се тревожиш за Силва и Павлиний - каза Агрипа. - Няма да изменят отново на клетвата си, независимо от обещанията и заплахите на сенаторите. Това би им струвало твърде много. Само боговете знаят какво наказание може да им наложи Сенатът. Най-малкото екзекуция на старшите офицери. Нещата стоят така, че животът им е свързан с нашия.

Октавиан го погледна и кимна. Луната беше почти пълна и звездите светеха достатъчно ярко, за да осветят града с бледа­та си светлина. Чувстваше се уязвим на стената, но трябваше да признае, че няма как да намерят по-спокойно място. Раз­сеяно подритна един камък и се загледа как изчезва в мрака долу.

- Не се безпокоя за верността им. Тревожа се от това какво ще правим, когато консулът дойде от Брундизиум с шест легиона.

Агрипа извърна поглед. Не му се искаше да каже онова, кое­то мислеше през дните на преговори със Сената. Имаше усеща­не за напредък до този следобед, когато в Рим пристигна прате­ник на Марк Антоний. Само за един час сенаторите успяха да възвърнат донякъде разколебаната си увереност и новината за връщащите се легиони вече се разнасяше из замрелия от страх град. Агрипа раздразнено срита един камък. Бяха се събрали тук не да обсъждат как да превърнат преговорите в триумф, а как да предотвратят унищожението и опозоряването си.

Меценат се изкашля, изгледа ги и каза:

- Намираме се в затруднено положение. Кажете ми, ако гре­ша някъде. Ако не предприемем нищо, след няколко дни ще видим легионите на Сената. Не разполагаме с достатъчно хора, които да отбраняват дълго стените. Ако използваме останало­то ни време да екзекутираме Гай Требоний, Светоний, може би Бибил и неколцина други, само ще разгневим консула още повече и ще го направим още по-малко склонен да ни пощади живота. Нали няма да изоставиш легионите и да избягаш?