Плясъкът на крилете му [bg]

— И Витенберг ти каза това на чай със сандвичи с краставица? Чувал съм, че той е интелигентен и дискретен. Защо ще казва тези неща на човек като теб?

— Едно време харесвах сандвичи с краставица — когато успеех да намеря.

— Отговори ми.

— Спасих жената на Витенберг от една гадост на Изкупителите. Държа в ръце щастието му, ако щеш. Но той не ми го каза направо, а и да беше, нямаше да му повярвам.

— Значи тя ти каза? Това ли имаш предвид?

— Не. Опитах се, даже ѝ извих ръката, образно казано. Само че тази Рива е умно момиче и не се поддаде. Откраднах ключа му и взех писмото от стаята му.

— Звучи невероятно.

— Да, но въпреки това е истина. Витенберг е умен човек, изкусен, както казваш ти, в разговорите, дискусиите и тем подобни, но стои над кражбата. Искам да кажа, той е от хората, които биха оставили хиляди да загинат, но не биха убили човек, застанал пред тях. И през ум не му минава, че бих предал щедростта на жена му или неговата. Предполагам, липсват му моите недостатъци.

— Какво друго знаеш?

— Каквото ти казах. Това е писмо, не изповед. Трябваше да чета малко между редовете, но не много. Ще видиш сам, като пристигне.

Макар че Кейл лъжеше, беше преценил що-годе точно позицията на Ханзата — нещо не толкова изненадващо, защото вариантите им бяха ограничени, предвид факта, че са търговска федерация, която използва военна сила за защита на финансовите си интереси само когато е неизбежно. Но тук ставаше дума за нещо повече от пари, защото те вече бяха осигурили солидна сума на Оста, и щяха да осигурят още. Отчасти това беше неограниченият финансов риск на войната: даваните пари си имаха граници, за колкото и големи суми да говорим, но съкровищата, които би могла да погълне една война, нямаха. Освен това те не забравяха, че войната е майка на всичко — дори за победителите тя носи промени, които могат да имат неописуеми последици. Далеч по-добре е да стоиш отстрани, да ръсиш мъгляви обещания, които не смяташ да изпълниш, да раздаваш пари и да не се замесваш колкото може по-дълго.

За нещастие на Кейл, тази сполучлива догадка нямаше никаква практическа стойност, освен че звучеше достоверно. Кити очакваше доказателство, и то в близките няколко минути. А такова нямаше.