Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Хазарски речник [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Хазарски речник [bg]

Электронная книга - «Хазарски речник [bg]». Краткое содержание книги:

 Милорад Павич е сръбски поет, писател и драматург, доктор по литература от Загребския университет, специалист по сръбска литература от XVII-XIX век и преподавател. Освен другото е преводач на Байрон и Пушкин, член на Сръбската академия за наука и изкуство и на Европейското дружество за култура, не е партиен и е номиниран нееднократно за Нобеловата награда за литература. През февруари 2006-а, Павич беше удостоен и със званието доктор хонорис кауза на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Негова съпруга е писателката и литературна критичка Ясмина Михайлович, с която живеят в родния му Белград. Работите на Павич са преведени на над 80 езика по цял свят, като най-прочутата и най-коментирана творба и досега остава първият му роман „Хазарски речник“ (1984). Милорад Павич почина от инфаркт на 30 ноември 2009 г. в Белград на 80-годишна възраст. Това е нетрадиционна книга, в която, колкото и пъти да я разгърнеш, ще откриеш нови пластове и послания. А и би могъл да я четеш не непременно от начало до край, да „сърфираш“ чрез символните препратки и да си проправиш собствена пътека в този магичен текст. Като не забравиш да надзърнеш в екземпляра за другия пол…  На основата на действително събитие – приемането на юдаизма от хазарите през VIII век, Павич изгражда художествена мистификация със средновековен привкус, ерудирана смесица от история, измислица, легенди и мистика, същинска енциклопедия на духа, един от ключовете към която дава самият той в интервю от 1990 г.: „Хазарски речник“ може да се възприема като „метафора на всеки малък народ, чиято съдба се определя от борбата между висши сили. Малкият народ винаги е под угрозата на чужди нему идеологии“.  По повод на мъжкия и женския екземпляр, писателят подчертава: „Често са ме питали в какво се изразява разликата между мъжкия и женския екземпляр. Работата е там, че мъжът усеща света извън себе си, а жената носи вселената вътре в себе си. […] Иначе казано, това е образ на разпада на времето, което се дели на колективно мъжко и индивидуално женско време“.  
1 ... 54 55 56 57 58 59 60 61 62 ... 124
Перейти на страницу:
.

- Кой е Коен? - попитал Масуди.

- Евреинът, когото сънувам, а ти гониш. Младежът с един бял мустак. Той има тяло, затворено в три души, а аз - душа, затворена в плът, и не мога да я споделя с никого освен с него, когато ми се яви насън. Той е умел любовник и не се оплаквам. Впрочем той е единственият, който още се сеща за мен, и освен него никой вече не идва в сънищата ми...

Така Масуди за пръв път срещнал някого, който знаел името на неговия улов. Младежът значи се наричал Коен.

- Откъде знаеш? - проверявал я Масуди.

- Чух. Някой го повика и той се отзова на това име.

- Насън ли?

- Насън. Това беше онази нощ, когато той тръгна за Цариград. Но внимавай, Цариград в нашите мисли е винаги стотина поприща[18] по на запад от истинския Цариград.

Тогава жената извадила от пазвата си нещо като плод, подобен на малка риба, предложила го на Масуди и го попитала:

- Това е ку, искаш ли да го изядеш? Или искаш нещо друго?

- Бих искал да сънуваш Коен пред мен - казал Масуди и жената отбелязала учудено:

- Много скромни желания имаш. Прекалено скромни с оглед на обстоятелствата, но ти, изглежда, не си наясно с това. Обаче ще изпълня желанието ти; този сън ще сънувам специално за теб и предварително ти го подарявам. Но отсега се пази добре: жената, която преследва онзи, когото сънуваш, ще те стигне.

Тогава тя отпуснала глава върху кучето, лицето и ръцете й били издрани от безброй погледи, които сякаш векове са се трили в нея, и приела насън Коен, който казал:

- Intentio tua grata et accepta est Creatori, sed opera tua поп sunt accepta...

Скитанията на Масуди свършили, от жената получил повече, отколкото когато и да е преди това, и като разлистен побързал да оседлае камилата и да препусне обратно към Цариград. Уловът му го чакал в престолния град и тогава, докато Масуди преценявал предимствата, получени в последния лов, неговата собствена камила обърнала глава и го заплюла в очите. Бил я с намокрена юзда по устата, докато не повърнала водата от двете си гърбици, но никога не успял да отгатне поведението и този ден.

Пътят се лепял за обувките му и той, помнейки Коеновите думи като музикална фраза, тъй като не ги разбирал, вървял, мислейки, че трябва да си измие обувките при първия конак, защото пътищата мамели огньовете, минали по тях в течение на деня, за да върнат отнетата кал на мястото й.

Някакъв християнски монах, който освен гръцки не знаел никакъв друг език, казал на Масуди, че думите, които е запомнил, са латински, и го упътил към местния равин. Той му превел изречението на Коен:

- Твоите намерения са угодни и приемливи за Създателя, но твоите дела не са!

И така Масуди разбрал, че желанията му се осъществяват и че неговият начин е истинският начин. Той познал сега това изречение. Знаел го отдавна на арабски, защото това било изречението, което ангелът казал на хазарския каган преди неколкостотин години. Така Масуди разбрал, че Коен е единият от двамината, които търсел, защото Коен издирвал хазарите според еврейското предание, както Масуди - според ислямското. Коен бил човекът, когото Масуди предвидил, бдейки над своя Хазарски речник. Речникьт и сънищата се съединявали в естествена цялост.

Но точно тогава, когато Масуди бил на прага на голямото откритие, когато се разбрало, че неговият дивеч е нещо като негов близнак в издирването на разказите за хазарите, Масуди напълно се отказал от своя Хазарски речник и никога вече не се върнал към него. Това станало така.

Били спрели на място за нощуване, тъмнината навявала червеникави снежинки и Масуди дишал дълбоко в постелята си. Собственото му тяло изглеждало като кораб, който се вдига и спуска по вълните. Някой в съседната стая свирел на шаргия. По-късно между леутарите в Анадола дълго витаела легенда за тази нощ и тази свирня. Масуди веднага разбрал, че леутът, на който се свири, е изключителен образец. Дървото, от което бил направен музикалният инструмент, не било отсечено с брадва и звукът в него не бил убит. Освен това било намерено някъде нависоко, където горите не чуват вода. И най-сетне - самият корпус на инструмента не бил дървен, а направен от кожата на някакво животно. Масуди различавал това, както пиячът на вино различава напиване с бяло или с червено вино. Песента, която свирел непознатият, била известна на Масуди и била от най-редките, та той се изненадал, че някой в този пущинак свири тъкмо тази песен. В нея имало едно твърде трудно място и някога, когато още се занимавал с шаргия, Масуди пуснал в употреба особена пръстовка за тази песен, така че леутарите я свирели според нея. Непознатият не използвал Масудиевия начин, а някакъв друг, още по-добър, но за тази пръстовка Масуди не можел да разбере как се получава, не можел да й намери ключа. Бил озадачен. Чакал да се повтори песента и когато това станало, Масуди най-сетне разбрал. На това място непознатият вместо десет пръста използвал единайсет. По това Масуди проумял, че свири дявол, защото той при свирене използва и опашката си.

вернуться

18

Римска мерна единица, равна на 1478.7 м - б. пр.

1 ... 54 55 56 57 58 59 60 61 62 ... 124
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)