Хазарски речник [bg]
- Автор: Павич Милорад
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Христина Василева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Хазарски речник [bg]». Краткое содержание книги:
- Кой е Коен? - попитал Масуди.
- Евреинът, когото сънувам, а ти гониш. Младежът с един бял мустак. Той има тяло, затворено в три души, а аз - душа, затворена в плът, и не мога да я споделя с никого освен с него, когато ми се яви насън. Той е умел любовник и не се оплаквам. Впрочем той е единственият, който още се сеща за мен, и освен него никой вече не идва в сънищата ми...
Така Масуди за пръв път срещнал някого, който знаел името на неговия улов. Младежът значи се наричал Коен.
- Откъде знаеш? - проверявал я Масуди.
- Чух. Някой го повика и той се отзова на това име.
- Насън ли?
- Насън. Това беше онази нощ, когато той тръгна за Цариград. Но внимавай, Цариград в нашите мисли е винаги стотина поприща[18] по на запад от истинския Цариград.
Тогава жената извадила от пазвата си нещо като плод, подобен на малка риба, предложила го на Масуди и го попитала:
- Това е ку, искаш ли да го изядеш? Или искаш нещо друго?
- Бих искал да сънуваш Коен пред мен - казал Масуди и жената отбелязала учудено:
- Много скромни желания имаш. Прекалено скромни с оглед на обстоятелствата, но ти, изглежда, не си наясно с това. Обаче ще изпълня желанието ти; този сън ще сънувам специално за теб и предварително ти го подарявам. Но отсега се пази добре: жената, която преследва онзи, когото сънуваш, ще те стигне.
Тогава тя отпуснала глава върху кучето, лицето и ръцете й били издрани от безброй погледи, които сякаш векове са се трили в нея, и приела насън Коен, който казал:
- Intentio tua grata et accepta est Creatori, sed opera tua поп sunt accepta...
Скитанията на Масуди свършили, от жената получил повече, отколкото когато и да е преди това, и като разлистен побързал да оседлае камилата и да препусне обратно към Цариград. Уловът му го чакал в престолния град и тогава, докато Масуди преценявал предимствата, получени в последния лов, неговата собствена камила обърнала глава и го заплюла в очите. Бил я с намокрена юзда по устата, докато не повърнала водата от двете си гърбици, но никога не успял да отгатне поведението и този ден.
Пътят се лепял за обувките му и той, помнейки Коеновите думи като музикална фраза, тъй като не ги разбирал, вървял, мислейки, че трябва да си измие обувките при първия конак, защото пътищата мамели огньовете, минали по тях в течение на деня, за да върнат отнетата кал на мястото й.
Някакъв християнски монах, който освен гръцки не знаел никакъв друг език, казал на Масуди, че думите, които е запомнил, са латински, и го упътил към местния равин. Той му превел изречението на Коен:
- Твоите намерения са угодни и приемливи за Създателя, но твоите дела не са!
И така Масуди разбрал, че желанията му се осъществяват и че неговият начин е истинският начин. Той познал сега това изречение. Знаел го отдавна на арабски, защото това било изречението, което ангелът казал на хазарския каган преди неколкостотин години. Така Масуди разбрал, че Коен е единият от двамината, които търсел, защото Коен издирвал хазарите според еврейското предание, както Масуди - според ислямското. Коен бил човекът, когото Масуди предвидил, бдейки над своя Хазарски речник. Речникьт и сънищата се съединявали в естествена цялост.
Но точно тогава, когато Масуди бил на прага на голямото откритие, когато се разбрало, че неговият дивеч е нещо като негов близнак в издирването на разказите за хазарите, Масуди напълно се отказал от своя Хазарски речник и никога вече не се върнал към него. Това станало така.
Били спрели на място за нощуване, тъмнината навявала червеникави снежинки и Масуди дишал дълбоко в постелята си. Собственото му тяло изглеждало като кораб, който се вдига и спуска по вълните. Някой в съседната стая свирел на шаргия. По-късно между леутарите в Анадола дълго витаела легенда за тази нощ и тази свирня. Масуди веднага разбрал, че леутът, на който се свири, е изключителен образец. Дървото, от което бил направен музикалният инструмент, не било отсечено с брадва и звукът в него не бил убит. Освен това било намерено някъде нависоко, където горите не чуват вода. И най-сетне - самият корпус на инструмента не бил дървен, а направен от кожата на някакво животно. Масуди различавал това, както пиячът на вино различава напиване с бяло или с червено вино. Песента, която свирел непознатият, била известна на Масуди и била от най-редките, та той се изненадал, че някой в този пущинак свири тъкмо тази песен. В нея имало едно твърде трудно място и някога, когато още се занимавал с шаргия, Масуди пуснал в употреба особена пръстовка за тази песен, така че леутарите я свирели според нея. Непознатият не използвал Масудиевия начин, а някакъв друг, още по-добър, но за тази пръстовка Масуди не можел да разбере как се получава, не можел да й намери ключа. Бил озадачен. Чакал да се повтори песента и когато това станало, Масуди най-сетне разбрал. На това място непознатият вместо десет пръста използвал единайсет. По това Масуди проумял, че свири дявол, защото той при свирене използва и опашката си.
18
Римска мерна единица, равна на 1478.7 м - б. пр.