Адвокат за милиони [bg]

— Сложи ги в чувала — каза и кимна към графиките, които Девън беше свалил от стените на галерията в другия край на музея.

— Тези са мои — отвърна той.

— Ще уредя въпроса, като си поговоря с шефа ти — каза Ирландеца. — Сега ги сложи вътре.

Девън взе чувала и се подчини. Нямаше смисъл да спори. Окончателното решение щеше да е на Бългър. Той извади орела от джоба и прибра и него в чувала.

— Остава още една, на долния етаж — каза Ирландеца. — Да вървим.

Девън го последва. Докато излизаха, грабна една ориенталска ваза и я напъха в чувала. Другият го изгледа заплашително, но не каза нищо. На Девън не му пукаше. Слязоха на долния етаж.

— Аз ще отида за последната — каза Ирландеца, докато преглеждаше списъка и начертаната на ръка схема на музея. — Ти иди до бюрото на охраната и провери дали алармата не е задействана.

— Нали каза, че си сигурен, че не е.

— Сигурен съм, но върви да провериш за всеки случай.

Девън се намръщи, но тръгна към поста на охраната. Нямаше никакъв смисъл. Ако външната аларма беше задействана, тогава те така или иначе бяха обречени. Проверката нямаше да ги спаси. Когато стигна до поста на охраната, му хрумна, че Ирландеца може нарочно да го е отпратил, за да не види какво ще вземе.

Ирландеца се появи само след няколко минути. Девън тъкмо беше свършил с прегледа на електронното табло, когато той влезе с картина на изтощен мъж с шапка на главата. Картината беше още в рамка.

— Има ли проблеми? — попита Ирландеца.

— Не виждам да има. Откъде мога да знам?

Ирландеца кимна и отида да свали рамката. Отне му само няколко секунди да отдели платното и да го прибере в чантата.

— Готово ли е? — попита Девън.

— Готово.

— Добре, да се махаме оттук тогава.

Насочиха се към външната врата.

— Готов ли си? — попита Девън.

Той се намръщи.

— Мамка му, забравих нещо.

— Какво?

— Записите от охранителната камера.

— Майтапиш ли се?

Ирландеца му подаде чувала.

— Ти върви, аз ще дойда след малко. Когато изляза, ако не си в колата, ще те намеря и ще те убия. Бавно.

Той изчезна, преди Девън да успее да отговори. Девън поклати глава. Следващите две минути щяха да са опасни. Който и да излезеше от музея в два и половина през нощта, нарамил два чувала, щеше да предизвика съмнение, било то с полицейска фуражка или без нея. Отвори вратата и излезе навън. На улицата нямаше никого. Не че беше нащрек. Номерът беше да се държиш спокойно, да няма нищо необичайно в поведението ти. Стигна до малката и овехтяла кола, паркирана на улицата, отвори багажника и прибра двата чувала вътре. Седна зад волана, пъхна ключа в таблото и зачака. Стори му се, че сякаш лежеше гол на стадиона на Фенуей Парк. Само след броени минути се показа и Ирландеца. Качи се в колата и каза: