Адвокат за милиони [bg]

Девън не взе нищо друго от галерията. Трябваше му малко време, докато се съвземе и успее да се изправи на крака. Той прибра графиките, които вече беше свалил от стената, и ги нави на руло. После взе орела, прибра го в джоба на якето и се затътри през галериите обратно към стълбището. Чу как Ирландеца продължава упорито да работи в залата вдясно от стълбите и се насочи натам. Залата беше огромна, много по-голяма от другите галерии. Таванът беше украсен с дърворезба, а стените бяха покрити с големи маслени платна, които изглеждаха много по-стойностни от религиозните сцени, които Девън беше разгледал, а дори и от портретите. Ирландеца работеше методично: подът беше осеян с останките от няколко тежки позлатени рамки. Платната бяха навити и струпани на купчина до вратата.

— Колко ти остават? — попита Девън. Ирландеца не отговори. — Колко още? — повтори.

— Само още една тук. В списъка има още една, но тя е на долния етаж.

Ирландеца се премести към едно тежко драматично маслено платно на морски пейзаж. Изобразени бяха бурни вълни, сред които се мяташе голям кораб, останал напълно на милостта на съдбата. Ирландеца грабна тежката картина от двете й страни и се помъчи да я повдигне. В този миг се включи алармата. Беше толкова неочаквано, че двамата подскочиха. Ирландеца за малко не изпусна картината. Девън изтича към стълбите. Според информацията, която им бяха дали предварително, не трябваше да има никакви допълнителни аларми. И през цялото време досега не бяха задействали подобни аларми. Независимо от това имаше голяма вероятност полицията вече да е тръгнала насам. Трябваше да бягат.