Адвокат за милиони [bg]
- Автор: Хосп Дэвид
- Серия: Скот Фин #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-326-6
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокат за милиони [bg]». Краткое содержание книги:
— Карай.
Девън нямаше нужда да му се повтаря.
— Взе ли записите?
Другият кимна.
— Погрижих се. — Показа три видеокасети.
Нещо в начина, по който го каза, обезпокои Девън.
— Не си се връщал заради пазачите, нали?
— Върнах се за касетите — отвърна той.
— Мили Боже! Ако си ги убил, с нас е свършено.
— Върнах се за записите — повтори Ирландеца.
Погледна към Девън и той за секунда отмести очи от пътя, за да го погледне.
Беше трудно да се разгадае дали казва истината. Очите му не издаваха нищо. Девън отново насочи вниманието си към пътя, карайки към Саути. Ужасно много искаше да приключи с Ирландеца и да си няма повече вземане-даване с него.
На следващия ден вестниците писаха, че пазачите са били открити живи. Бяха късметлии. Девън добре го разбираше. За Ирландеца нямаше много голяма разлика дали ще вземе видеокасета, или ще застреля в главата човек. И двете бяха оперативни въпроси и нищо повече. Девън се молеше никога повече да не се среща с този човек.
Двайсета глава
Фин имаше среща с Козловски и Лиса в „Зеления дракон“. Кръчмата се намираше в старинната част на сграда зад Юниън Ойстър Хаус. Заведението беше създадено още през осемнайсети век и някога „Синовете на свободата“ също бяха организирали срещите си зад същата тази врата на ъгъла на улицата. Декорът може би се беше поизносил с годините, но и в момента доминираше в интериора. Каменните подове поддържаха хлад дори и в пладне, когато слънцето грееше силно. Новата стереосистема и малката сцена за тричленните музикални групи, които свиреха през уикендите, бяха единствените компромиси с модерната епоха. Фин седна на маса в дъното и зачака. Козловски и Лиса пристигнаха пет минути по-късно. Поръчаха кафе и адвокатът разказа историята на Девън. Двамата слушаха, отпиваха от кафето, без да го прекъсват. Това продължи повече от петнайсет минути, което си беше рекорд.
Когато Фин свърши, той ги погледна и те погледнаха към него.
— Е? — попита.
— Мили Боже! — възкликна Лиса.
— Само това ли?
— Да. Викаш ни тук, за да ни съобщиш, че клиентът ти е виновен за най-голямата кражба на произведения на изкуството в историята? Извинявай, но „Мили Боже“ е всичко, на което съм способна в момента.
Фин се обърна към Козловски:
— Ами ти?
— И аз мисля като нея. Мили Боже!
— Трябва ми помощ, не възклицания.
— Къде се намират картините сега? — попита Козловски.
— Девън не знае. Отнесли са ги в Саути и са ги дали на Бългър. Според Девън Ирландецът е платил на Бългър за тях и те са ги прекарали контрабандно в Ирландия.
— Тогава защо Ирландеца ще се връща сега? — попита Лиса. — Минали са почти двайсет години, за Бога!
— Изглежда, никой не знае. Очевидно този тип не е съвсем наред.
— Този, който е подредил Вини Мърфи по този начин, със сигурност не е нормален човек — каза Козловски. — И какво ще прави сега Девън?
— И той не знае. Още се опитва да намери решение. Знае само, че сега за него е по-безопасно да остане в затвора, отколкото да излезе на улицата. Според него, ако този тип мисли, че той знае нещо, няма да го убие просто ей така. Ще трябва да се срещне лице в лице с него, за да изтръгне информацията, която мисли, че Девън има.
— Както е постъпил с Мърфи и Балик — каза Козловски.
— Именно. Ако иска да разбере нещо ценно, трябва първо да остане насаме с Девън, за да научи информацията — и да го измъчва, ако се наложи. Докато клиентът ми е в затвора, това не може да стане. Ето защо за момента той иска да остане зад решетките.
— На кого му пука какво ще прави Девън? — обади се Лиса. — Ние какво ще правим?
Двамата мъже я погледнаха.
— Стоун и Санчес искат да разговаряме за смъртта на Балик — отвърна Фин. — Нямам намерение да лъжа ченгетата, затова ще трябва да протакаме и да спечелим време.