![Адвокат за милиони [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/2/6/advokat-za-milioni-bg-download.jpg)
Адвокат за милиони [bg]
- Автор: Хосп Дэвид
- Серия: Скот Фин #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-326-6
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокат за милиони [bg]». Краткое содержание книги:
Тя дишаше тежко и от напрежение трепереше. Извади от джоба цигара и взе от земята кибрита, който главатарят на бандата беше изпуснал. Запали цигарата и дръпна.
Свещеникът се обърна и се върна при нея, като я изгледа, сякаш беше извънземна.
— Добре ли си? — попита я.
Тя кимна.
— Да.
— Трябва да си на училище — каза той.
Тя избърса уста с опакото на дланта. Наведе очи и видя кръв по ръката си.
— Отивам — отговори тя.
Той извади от джоба кърпичка и й я подаде. Протегна докрай ръка, но като че не искаше да се приближава до нея. Тя я взе и избърса ръката си, после устата. Върху кърпичката се образува червено петно. Тя изплю на земята още кръв. Сигурна беше, че е кръвта на момчето, и това я отврати още повече. Изплю отново и после пак дръпна от цигарата.
Свещеникът стоеше и я гледаше и тя усети неговото отвращение и укор. Не го обвиняваше, защото и самата тя се чувстваше отвратена от себе си.
— Не бива да пушиш цигари — каза той след малко. Изрече го с такъв тон, че едва ли не тя самата си беше изпросила да я нападнат. Това беше повече, отколкото Сали можеше да изтърпи.
— А ти не бива да духаш на момчетата от хора — отвърна.
Лицето на свещеника се изкриви.
— Махай се оттук, от тази църква! — изсъска той.
Тя хвърли цигарата на цимента и отново избърса устата си. После му метна кърпичката, но той се отклони и кърпичката падна на земята.
— Отивам си — каза Сали. — Закъснявам за час по математика.
Тя взе раницата си, подмина свещеника, зави надясно и тръгна по алеята към главния вход на училището. Усещаше как я гледа през цялото време. Не й пукаше обаче. С какво повече би могъл да я накаже Бог?
Деветнайсета глава
Фин се качи по стълбите към килиите. Девън още беше окован, докато чакаше да го върнат на Нашуа Стрийт. Адвокатът потърка брадичката си, поклащайки глава.
— Ще ми обясниш ли, по дяволите, за какво беше това?
— Извинявай — каза само Девън. Той, изглежда, наистина съжаляваше за нещо, но не и за инцидента в съдебната зала. Тъгата му беше много по-дълбока. Все още беше блед и седеше прегърбен.
— Извиненията не ми помагат, Девън. Искам да знам какво става.
Клиентът поклати глава.
— Не ти трябва да знаеш какво става, Фин.
— Напротив. Отдавна никой не ме е удрял така. Искам да знам защо го направи. Аз се мъча да те измъкна на свобода и да помогна на дъщеря ти. Ако не ми кажеш веднага какво става, ще си тръгна.
Девън го погледна в очите.
— Не мога да изляза от затвора точно сега.
— Защо? Какви ги говориш?
— Ти щеше да ми издействаш освобождаване и съдията щеше да се съгласи. Не можех да го позволя. Не мога да изляза на улицата. Не сега.
— Господи, Девън! Не беше необходимо да ме удряш. Съдията нямаше да те пусна под подписка. Аз направих това искане, за да мога да се спазаря за ниска парична гаранция. Ако не искаше да излизаш, можеше да откажеш да платиш гаранцията.
— Не можех да оставя нещата на случайността. Доста добър беше в пазарлъка и аз не можех да поема риска съдията да ме пусне.
— Защо? Какъвто и да е проблемът ти, не е ли по-лесно да се справиш с него, ако си навън?
Девън поклати глава.
— Навън не бих издържал и една нощ. Ще съм мъртъв, преди да е изгряло слънцето.
Фин се облегна назад.
— Мърфи и Балик. Всичко е свързано с тях. Имаш ли нещо общо с убийствата им?
Девън го изгледа възмутено.
— Не, разбира се, че не.
Фин заразсъждава на глас:
— Ако ги беше убил ти, тогава от какво щеше да те е страх? — Той потърка отново брадичката си. — Страх те е от хората, които са ги убили. Мислиш, че този, който ги е убил, ще убие и теб при първа възможност.
— Не, не го мисля, убеден съм.
— Кой е? Някой от организацията ли? Някой, който иска да се издигне в йерархията?
— Не. В организацията си има правила и никой не ги нарушава, ако няма одобрение от висшестоящите.
— Значи е някой извън организацията. Друга банда ли?
Девън отново поклати глава.