![Адвокат за милиони [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/2/6/advokat-za-milioni-bg-download.jpg)
Адвокат за милиони [bg]
- Автор: Хосп Дэвид
- Серия: Скот Фин #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-326-6
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокат за милиони [bg]». Краткое содержание книги:
Най-вече това беше довело до мира — по-добра икономика, която даде на сънародниците му нещо, което да искат да запазят. Дълбоко в сърцето си Шон Броударк беше съгласен да е така. Той беше готов да изпълнява заповедите до самия си край, но от време на време си позволяваше да се надява и да мечтае някой ден да бъде дадена заповед „отбой“.
Лиъм Килбраниш гледаше Броударк, който приближаваше към къщата. Знаеше за какво беше излязъл навън Шон, а и той не го криеше. „Трябва да докладвам“, беше му казал. Това означаваше само, че трябва да говори с началниците си, но не желае Лиъм да чуе.
Лиъм не се изненада. Когато беше изложил плана, всички останаха с впечатлението, че ще е лесно. Може би дори и той повярва тогава в това. Определено му се искаше да е така. Но дълбоко в себе си знаеше, че няма да е никак лесно.
Винеше себе си. Не за провала, който бяха претърпели през последните дни, а за провала, претърпян преди двайсет години. Планът тогава беше перфектен. Разполагаха с цялата им необходима разузнавателна информация. Целта беше буквално незащитена. Информацията за самите картини беше безупречна. Ако изпълнението на плана обаче не беше перфектно, то беше по вина на човека, когото му бяха дали в Бостън. Въпреки непрофесионализма на Девън Мали обаче целите бяха постигнати — или поне той така смяташе.
Сега, докато гледаше през прозореца към депресиращите бетонни дворове около тайната им къща, докато гледаше как Броударк се качва по стъпалата, си даде сметка, че е бил наказан от съдбата заради собствените си пропуски, и се ужаси пред мисълта, че тихият обет, който беше дал пред баща си преди много години, така й ще остане неизпълнен.
Каква ирония само. Ако не беше той, движението щеше да е в застой още по-рано. Набирането на средства винаги беше проблемно. Сраженията им се отдаваха, но поддържането на постоянно снабдяване с оръжия, боеприпаси и експлозиви изискваше повече находчивост и хитрост, отколкото повечето в организацията притежаваха. Към края на осемдесетте години на миналия век кладенците започнаха да пресъхват и от двата бряга на Атлантика. Хората постепенно губеха ентусиазма и предаността си към каузата. Онези, които преди бяха готови щедро да жертват парите си, сега се стискаха и не желаеха повече да финансират движение, което беше загубило посоката. Онези, които и преди не даваха, сега отново ги отрязваха, не желаеха да рискуват заради кауза, която беше загубила популярността си. С една дума, на хората им беше омръзнало от смърт и разрушения.
В същото време към онзи период войната се беше превърнала в начин на живот за Лиъм. Той не можеше да си представи себе си без нея. Омразата му беше горяла толкова дълго, че беше унищожила почти всичко човешко у него. Без пари обаче войната щеше да спре.
Търговията с наркотици успя да закрепи положението за известно време, но това си беше опасен бизнес. Кражбата на произведения на изкуството беше идея на Лиъм. Във Великобритания и в Континентална Европа имаше толкова много частни музеи, фрашкани със скъпоценни неща за плячкосване. Приходите отиваха право в касата на организацията. Обектите в Америка бяха много по-малко. Американците по природа бяха по-недоверчиви и мнителни от европейците и като цяло сигурността и охраната бяха в пъти засилени. Идеята за музея „Гарднър“ хрумна на Лиъм по време на едно от идванията му в Бостън.
А сега излизаше, че съвършеният му план е отишъл на вятъра и че борбата ще секне съвсем скоро. Той не можеше да го позволи.
Броударк отвори вратата и влезе в малката къща. Дори не погледна към Лиъм. Отиде до хладилника и си извади бира. Фактът, че той имаше спокойствието да пие в такъв момент, наля масло в огъня на Лиъм. За него това беше като израз на примирение, че мисията е загубена.