Адвокат за милиони [bg]

На стената в другия край на залата бяха окачени в дървени рамки няколко графики, повечето от които изглеждаха незавършени и Девън се зачуди защо изобщо са ги изложили на показ в музея. И въпреки това графиките като че се вписваха с останалите творби в залата. Всяка от тях внушаваше за някакъв непълен и незавършен аспект от човечеството. Девън беше привлечен по-специално към две графики. Те бяха сложени в една рамка и на двете бяха нарисувани коне. Девън обожаваше конните надбягвания. Винаги когато приключеше с дадена задача, той прекарваше дни след това в конни залагания на хиподрума. В този спорт имаше някакво величие с великолепните жребци и жокеите в техните ярки екипи. При целия този блясък обаче състезанията бяха брутални, когато тежащите стотици килограми животни се впускаха с всичка сила напред. Двете графики олицетворяваха двуличието на живота. На едната се виждаше кон с ездач на път към хиподрума. Беше изпъстрена с цветове, с изобилие от розово и синьо по ездача и в публиката. Зрителите се тълпяха наблизо, също тръгнали към хиподрума. Облечени бяха в официални дрехи и с възхищение гледаха коня и жокея. Картината беше уловила великолепието на конните състезания — занимание, присъщо най-вече на висшата класа.

Втората беше по-различна. Тя беше черно-бяла и изобразяваше трима жокеи. Фигурата в средата седеше недовършена, обяздила гърба на коня, облегнала се в седлото. Лицето на ездача беше като смъртна маска, с уголемени уши и хлътнали очи, които навяваха асоциация, че жокеят се е запътил към подземното царство на Хадес. Под него с главите надолу бяха завързани за корема на същия кон двама по-малки жокея. Те бяха недовършени и безлични и висяха така, сякаш очакваха всеки момент върху тях да се стоварят с цялата си тежест конят заедно с ездача. Девън остана запленен и протегна ръка да докосне творбата. Графиката беше направена върху хартия, поставена в рамка от дърво и стъкло. Той ги свали от стената и ги подържа. За негова изненада бяха съвсем леки. В този миг в него надделя крадецът. Той удари с облечената в ръкавица ръка по гърба на картината. Дървото се оказа доста тънко. Стъклото изскочи цяло и невредимо. Той захвърли на пода счупеното дърво и измъкна двете графики от рамките. Погледна ги и не повярва на очите си. Толкова ли лесно беше наистина? Взе друга рамка от стената, в която имаше три други графики, всяка от които също беше недовършена. Никоя от тях обаче не оказа такова въздействие върху него като първите две, но за него нямаше значение. Отне му няколко секунди да извади и тях от рамките. Тогава го осени една мисъл. Той се огледа и се изсмя. Толкова беше погълнат да изпълни безпогрешно задачата си за вечерта, че не си беше дал сметка какви възможности са се открили пред него. Трябваше само да избере какво да вземе. И веднага го видя.