![Адвокат за милиони [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/2/6/advokat-za-milioni-bg-download.jpg)
Адвокат за милиони [bg]
- Автор: Хосп Дэвид
- Серия: Скот Фин #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-326-6
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокат за милиони [bg]». Краткое содержание книги:
— Не можем ли да им кажем за тази кражба на картини? — попита Козловски.
Фин поклати глава.
— Не, Девън няма да ни разреши.
— Той няма да ни разреши?
— Няма. Бои се, че ще го обвинят и ще го съдят за кражбата.
— Струва ми се, че трябва да се бои повече от този ирландски тип — каза Козловски.
— Ами ако сключим сделка с ченгетата? — предложи Лиса. — Той ще им каже каквото поискат и няма да има съд, а? Може и да се съгласят.
— Може и да се съгласят, ако той им даде картините. За съжаление не може да го направи и се съмнявам, че ще се заинтересуват от предложението му. Освен това Девън се тревожи не само заради ченгетата. Бългър още е в неизвестност и не се знае къде е.
— Сериозно ли говориш? — попита Козловски. — Бългър се укрива от петнайсет години. Няма начин сега да цъфне в Бостън. За нищо на света няма да го направи.
— Сигурно няма, но Девън се страхува. Аз знам само, че няма да ни разреши да информираме ченгетата. А ако той не ни разрешава, тогава ние сме длъжни по закон да не разкриваме информацията. Можем да се опитаме да му повлияем да си промени решението, но засега нямаме друг избор.
— Тогава какво ще кажем на Санчес и Стоун? — попита Козловски. — Не можем да им разкрием нищо.
— Както споменах, ще отлагаме и ще печелим време. Каквото и да им кажем, то е под защитата на закона като поверителна информация между адвокат и клиент. Ако Девън е прав за мъжа, убил Балик, тогава всичко се свежда до престъпление, извършено от наш клиент. Ако проговорим пред полицията, нарушаваме поверителността на информацията.
— Страхотно — обади се Козловски. — Да разиграваш ченгетата не е от най-лесните занимания. Знам, защото някога и аз бях ченге, забрави ли?
— Имате ли по-добри идеи? — Сътрудниците на адвоката не казаха нещо. — Добре тогава, това е всичко засега.
— Не е всичко — възрази Лиса. — Какво ще стане със Сали?
— Засега остава при мен.
— Господи, Фин, това е лудост!
— Какво да се прави? Няма кой друг да я прибере.
— Ами Отдела за социални грижи? — предложи Козловски.
— Изключено. Няма да я оставяме на грижите на щата. Бил съм в такова положение и знам какво ще стане.
— Най-напред изобщо не трябваше да се замесваме — обади се Лиса.
— Може би. Но сега, след като се замесихме, няма до ви оставя да я вкарате в системата на социални грижи. Това е сигурна рецепта за катастрофа. Не я ли видяхте? Та тя на мига ще избяга от приемното си семейство и тогава ние ще сме виновни, че сме я оставили на улицата.
Козловски поклати глава.
— Ние не сме виновни и отговорни за нищо, което се случва в живота й, защото не сме нейни родители.
— Както казах, тези разсъждения щяха да са по-уместни, преди да се замесим.
Козловски погледна към Лиса:
— Можеш ли да повярваш?
Тя си пое дълбоко въздух.
— Мога. И съм съгласна с него.
Козловски замълча. Отпи няколко пъти от кафето си и накрая каза:
— Е, май вие сте мнозинството. Изглежда, моята орис е да съм малцинство до края на живота.
Шон Броударк застана на ъгъла на улицата близо до тайната им квартира в Куинси. Вдигна мобилния телефон до ухото си. Къщата беше малко странна и старинна, нуждаеше се от ремонт. Вътре беше обзаведена като лятна вила на семейство от средната класа. Но когато пристъпи навън, навсякъде, където погледът му стигаше, имаше само цимент. Това създаваше чувство на тъга и впечатлението, че къщата сякаш не е на мястото си тук, подобно на сирак от провинцията, озовал се в големия град.
— О, още нещо ми каза — произнесе Броударк в телефона. — Той е в затвора… Не знам, засега ще трябва да се притаим и да изчакаме… Склонен съм на още два дни, най-много три. Всеки следващ ден ще е само загуба на време. — Докато говореше, над него прелетя птица, отчаяно търсеща дърво, трева или някакво друго подобно място, на което да кацне. — Той няма да го направи. — Птицата закръжи над главата му. Броударк се замисли дали не го следи отгоре. — Аз ще се погрижа за това.
Той затвори телефона, прибра го в джоба и се обърна отново към къщата. Огледа се и разбра защо толкова много негови сънародници, които бяха заминали от Ирландия, предпочитаха да се заселват в Бостън. Тук не беше много по-различно отколкото в родината им. Също като в Белфаст имаше някаква приглушена градска атмосфера, сякаш се прокрадваше съмнението дали това изобщо е град. Съвсем отскоро Изумруденият остров, както беше известна Ирландия, беше започнал пътя си към модерния свят и след като се беше съпротивлявал доста дълго, най-накрая се беше оставил да го завладее урбанистичната тенденция. Особено това се отнасяше за създаването на компютърен софтуер, което беше донесло на свой ред повече работни места, повече пари и повече стабилност на една страна, на която всички тези неща й бяха липсвали десетки години. С тях обаче дойде и задоволеността, която мнозина в движението мразеха. Дребните човешки удоволствия, казваха те, лишават хората от тяхната воля за борба в името на по-важни цели и идеали. Човек, който няма нищо, е готов да рискува всичко. Човек, който има какво да губи, е много по-послушен и по-склонен да не желае и да избягва конфронтация.