![Адвокат за милиони [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/2/6/advokat-za-milioni-bg-download.jpg)
Адвокат за милиони [bg]
- Автор: Хосп Дэвид
- Серия: Скот Фин #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-326-6
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокат за милиони [bg]». Краткое содержание книги:
Броударк отиде в хола и седна на дивана. Включи телевизора и започна ритуала си на превключване на каналите. Беше като някаква мания. Спираше се на един канал само за секунди и беше очевидно, че не търси нищо конкретно. Само продължаваше да натиска бутона на дистанционното, докато на екрана се редуваха малоумни и изпълнени със секс предавания — представители на американската попкултура. Картините проблясваха бързо пред очите му, сякаш той беше подложен на някакъв жесток експеримент за промиване на мозъка. Броударк до такава степен беше увлечен от заниманието си, че пъхна бирата под мишница, за да може да я отвори, без да прекъсва процеса.
Лиъм отиде при него и грабна дистанционното от ръцете му, след което изключи телевизора.
— Стига с тая телевизия — каза.
Броударк вдигна глава към него. Лиъм се запита какво ли щеше да предприеме. Всичко зависеше от заповедите, които му бяха дали по телефона. Рано или късно щеше да разбере какво са замислили.
Той едва ли не виждаше как през главата на Броударк минават различни мисли и варианти. В известно отношение и двамата действаха еднакво. При конфронтация като тази закономерно възникваха няколко основни въпроса: кой първи ще извади оръжие? Какви са слабостите на противника ти? Кои негови слаби страни са незащитени? Кой е по-склонен да нападне първи? Доколко си готов да продължиш схватката?
Лиъм виждаше как всички тези въпроси се въртят в съзнанието му, как сумата от неизвестните в уравнението се събира, умножава, пресмята и ето че достигна до окончателното решение. Броударк сви рамене, извади бирата изпод мишницата и отпи от нея.
Лиъм грабна бирата. Отиде до мивката и я изля в нея.
— Стига с това пиене — добави.
Знаеше, че Броударк не е заплаха — още не. Ако беше получил зелена светлина да го ликвидира, той щеше да посегне за пистолета си, когато Лиъм му отне дистанционното. Значи Лиъм разполагаше с още малко време. Едва ли обаче това време беше много.
Броударк стана от дивана и отиде до тесния кухненски плот.
— И сега какво? — попита той.
— Казах ти, че има още един.
— Да, каза ми. И също ми каза, че е в затвора. Докато е там, не можем да измъкнем много от него, нали така?
— Има и други начини.
— И какви са те?
Истината беше, че и Лиъм не знаеше. Но времето му изтичаше и вече беше изгубил цялото си предимство.
— Адвокатът — отвърна той. Дори и сам не беше сигурен какво има предвид с това, но когато чу собствените си думи, умът му прищрака и у него отново се зароди надежда. — Адвокатът — повтори скептично Броударк. — Какво за адвоката?
— Ще го проследим. Той е единствената ни връзка с последния, но можем да го използваме в наш интерес.
— Как?
— Още не съм решил. Знам само, че той е ключът.
За миг Лиъм помисли, че Броударк ей сега ще извади пистолета и всичко ще приключи веднъж завинаги. Вместо това обаче той кимна заинтригувано.
— Добре тогава — каза. — Да проследим адвоката.
Двайсет и първа глава
Капитан Мелвин Скайкс не приличаше с нищо на останалите си колеги от бостънската полиция. Той не ругаеше, не пиеше и не пушеше. Тичаше, за да поддържа форма, и не ядеше месо. Падаше си по черните раирани костюми, които бяха по-подходящи за борсата на Уолстрийт, отколкото за мръсния полицейски участък. В него нямаше нищо етническо. На външен вид не се различаваше много от болшинството си подчинени, но въпреки това вдъхваше респект. Беше изградил кариерата си, като се беше превърнал в образец на „новия полицай“, който модел Бостън се опита да приложи в полицията след избухналите през осемдесетте години скандали в нейните редици. Повечето от другите подобни на него образцови полицаи отдавна се бяха отказали и бяха напуснали отдела. Скайкс успя, защото имаше изключително набито око за детайлите — независимо дали се отнасяше за полицейско разследване или за административни формалности. Онези, които влизаха в кабинета му неподготвени да говорят за даден случай, рискуваха кариерата си. Детективите под негово командване се придържаха стриктно към правилата и резултатите съответно показваха. Седнал в кабинета на Скайкс, веднага след като се беше върнал от обяд, Стоун се почувства като на изпит. Това не го притесняваше особено, защото се беше подготвил.
— Седем убити — каза капитанът. Беше се облегнал в стола си, притиснал пръстите на ръцете си. Той говореше бавно и в гласа му нямаше емоция. Човек можеше да си помисли, че обсъжда резултат от бейзболен мач, с тази разлика, че повечето хора в Бостън не можеха да запазят такова спокойствие и хладнокръвие, когато говореха за „Ред Сокс“.