Онзи, който убие дракона [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-306-3
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:
— Всъщност ми се струва, че малко го е шубе от теб — отбеляза Фелисия. — Едва ли е чак толкова корав, колкото се опитва да изглежда.
— Така си мислиш.
— Само да го погледнеш и подскача дребният шишко — заяви Фелисия.
— Не забравяй, говориш за началника си — отвърна Аника.
— За негово щастие — изсумтя Фелисия. — Иначе щях да му споделя това-онова.
Когато Ниеми се върна в участъка, Бекстрьом очевидно вече си бе тръгнал за вкъщи. Така че с Тойвонен сподели краткото си обобщение.
— Намерили сте паспорта му — кимна Тойвонен. — Мобилният телефон, компютърът и обичайните неща липсват. Правилно ли схванах?
— Да — отвърна Ниеми. — Но няма и следа от вещи, които евентуално да са принадлежали на Даниелсон.
— А вестникарската му чанта? Или детска количка, или каквото там използва, когато разнася вестници. Сигурно мъкне стотици всеки ден. Предполагам, че не ги носи под мишница.
— Не се сетих за това — усмихна се Ниеми. — В апартамента няма такава чанта, нито количка. Няма и в килера, проверихме, празен е. Изглежда, не е разполагал със собствен велосипед. Но сега, като казваш. Спомням си, че когато говорих с него на Хаселстиген, носеше платнена пощальонска чанта, пълна с вестници. И нея не сме открили. Макар че може да я е взел, като е заминавал. Явно не е имало кой знае колко вещи момчето.
— И никаква по-голяма чанта на колелца? Нито стара детска количка? Нито ръчна количка?
— Не — поклати глава Ниеми.
— Че за какво, по дяволите, би я взел. Ако е отпрашил на юг, искам да кажа.
— Понятие си нямам — отвърна Ниеми.
34
Когато Бекстрьом се прибра от работа, часът вече бе осем вечерта. Той се чувстваше в отлично настроение, носеше си и наполовина изпит литър от най-прекрасната руска водка. Другата половина двамата с Надя бяха изхъркали в кабинета му в търсене на онази истина, която може да се открие единствено на дъното на бутилката.
Разследването продължава, мислеше си Бекстрьом и като първа мярка отиде в кухнята, наля си поредното солидно питие, извади от хладилника светла бира и си намаза сандвич с много пастет и майонеза с краставички. Подреди всичко върху поднос, който сложи на масата в хола пред телевизора. Трябва да заръчам на рускинята да си донесе няколко светли бирички в службата, помисли си.
После си свали всички дрехи, отиде да си вземе душ и приключи с няколко пръски дезодорант и миене на зъбите. Често мислеше за майка си, докато си миеше зъбите. Случи се и този път, но така и не бе разбрал защо. Ще се оправя, помисли си Бекстрьом безгрижно. Седна на дивана, пусна новините по телевизията, за да се наслади на цялата местна и глобална мизерия, настъпила през изминалото денонощие, заедно със скромната вечеря.
После трябва да бе заспал, защото се събуди чак в два през нощта, а някой звънеше на входната му врата.
Сигурно е шибаният съсед, излокал до капка онова, което ми отмъкна с хитрост миналата седмица, помисли си Бекстрьом, вече готов с всички реплики. Направо да се разкара, ако иска да купи още, а опита ли се да докопа руската ми водка, мъртъв е.
Беше колежката Аника Карлсон. В пълно бойно снаряжение и готовност.
— Съжалявам, ако съм те събудила, Бекстрьом, но мобилният ти беше изключен, а в службата нямаме номера на домашния ти телефон, така че рискувах и дойдох.
— Не бери грижа — отвърна Бекстрьом. — Вече ставах. Винаги си правя кръгче джогинг на ранина. — Защото едва ли си дошла просто да ме питаш за телефонния номер, помисли си.
— Сигурно се чудиш…
— Не казвай нищо — прекъсна я Бекстрьом с вдигната ръка за по-сигурно. — Не съм тъпак — добави. — Само да си метна дрехите на гърба.
35
Аксел Стенберг беше на седемнайсет. Висок 185 сантиметра, снажен, в добра форма. По-силен от повечето възрастни мъже и по-гъвкав от почти всички независимо от възрастта. Спортен талант, твърде ленив, за да тренира, и все пак един от най-добрите в училище по футбол, хокей на лед, гимнастика и плуване. Просто способен по рождение. С учителя му по физическо бяха в сложни взаимоотношения. Защо не предприемаше нищо във връзка със завидните си физически дадености и дарбата, която бе получил по рождение?
Аксел беше с руса къдрава коса, сини очи, бели зъби и не се скъпеше с усмивките. Още в началното училище всички момичета се надпреварваха да го търсят за гадже, после просто си продължиха. Отношенията му с всички останали учители бяха простички и неприятни. Как можеше да не дава пет пари за учението? Та той далеч не бе лишен от заложби.