Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Онзи, който убие дракона [bg]
Онзи, който убие дракона [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Онзи, който убие дракона [bg]

Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:

Любимецът на литературната критика и на четящата аудитория в Швеция Дейф Г. В. Першон (р. 1945) има зад гърба си три десетилетия като автор на криминални романи, обагрени с хумор, преминаващ в сатира. Освен бележит писател Лейф Г. В. Першон е и най-известният криминолог на Швеция, преподавател в шведската Полицейска академия и редовно консултира полицаите, разследващи тежки престъпления. Специалист от такъв ранг неминуемо вижда язвите в съвременното общество и съвсем закономерно вплита тази проблематика в своите романи. Защото скандинавският криминален роман не е просто поредното убийство, разплетено след дежурните перипетии, а сложна критика и вивисекция на съвременния човек, задълбочено вглеждане в ценностната му система. Першон е носител на няколко престижни литературни награди, в това число „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски криминален роман, и е трикратен лауреат на наградата на Шведската академия на криминалните автори. Неподражаемият антигерой комисар Еверт Бекстрьом се е сдобил с убийство за разследване. Най-очебийните открития на полицаите от Солна по време на предварителния оглед на местопрестъплението са: вратовръзка с петно от сос, чугунен капак на тенджера и най-обикновен чук с пречупена дръжка. Изобщо не е необходимо човек да бъде следовател, за да прозре, че по всяка вероятност това са оръжията на едно твърде обичайно убийство — пречукан пияница. Стига само да притежава очи, за да гледа, и достатъчно здрав стомах да понесе гледката. Въпреки че строгите предписания на лекаря (който настоява Бекстрьом да промени нездравословния си начин на живот) заплашват да навредят на иначе безотказните му анализаторски способности, комисарят забелязва в случая нещо гнило, което прави разрешаването му непосилна задача за редовите му колеги. Наложителна е именно неговата намеса и служебното оръжие трябва да му бъде върнато — на всяка цена.
1 ... 55 56 57 58 59 60 61 62 63 ... 130
Перейти на страницу:

— Всъщност ми се струва, че малко го е шубе от теб — отбеляза Фелисия. — Едва ли е чак толкова корав, колкото се опитва да изглежда.

— Така си мислиш.

— Само да го погледнеш и подскача дребният шишко — заяви Фелисия.

— Не забравяй, говориш за началника си — отвърна Аника.

— За негово щастие — изсумтя Фелисия. — Иначе щях да му споделя това-онова.

Когато Ниеми се върна в участъка, Бекстрьом очевидно вече си бе тръгнал за вкъщи. Така че с Тойвонен сподели краткото си обобщение.

— Намерили сте паспорта му — кимна Тойвонен. — Мобилният телефон, компютърът и обичайните неща липсват. Правилно ли схванах?

— Да — отвърна Ниеми. — Но няма и следа от вещи, които евентуално да са принадлежали на Даниелсон.

— А вестникарската му чанта? Или детска количка, или каквото там използва, когато разнася вестници. Сигурно мъкне стотици всеки ден. Предполагам, че не ги носи под мишница.

— Не се сетих за това — усмихна се Ниеми. — В апартамента няма такава чанта, нито количка. Няма и в килера, проверихме, празен е. Изглежда, не е разполагал със собствен велосипед. Но сега, като казваш. Спомням си, че когато говорих с него на Хаселстиген, носеше платнена пощальонска чанта, пълна с вестници. И нея не сме открили. Макар че може да я е взел, като е заминавал. Явно не е имало кой знае колко вещи момчето.

— И никаква по-голяма чанта на колелца? Нито стара детска количка? Нито ръчна количка?

— Не — поклати глава Ниеми.

— Че за какво, по дяволите, би я взел. Ако е отпрашил на юг, искам да кажа.

— Понятие си нямам — отвърна Ниеми.

34

Когато Бекстрьом се прибра от работа, часът вече бе осем вечерта. Той се чувстваше в отлично настроение, носеше си и наполовина изпит литър от най-прекрасната руска водка. Другата половина двамата с Надя бяха изхъркали в кабинета му в търсене на онази истина, която може да се открие единствено на дъното на бутилката.

Разследването продължава, мислеше си Бекстрьом и като първа мярка отиде в кухнята, наля си поредното солидно питие, извади от хладилника светла бира и си намаза сандвич с много пастет и майонеза с краставички. Подреди всичко върху поднос, който сложи на масата в хола пред телевизора. Трябва да заръчам на рускинята да си донесе няколко светли бирички в службата, помисли си.

После си свали всички дрехи, отиде да си вземе душ и приключи с няколко пръски дезодорант и миене на зъбите. Често мислеше за майка си, докато си миеше зъбите. Случи се и този път, но така и не бе разбрал защо. Ще се оправя, помисли си Бекстрьом безгрижно. Седна на дивана, пусна новините по телевизията, за да се наслади на цялата местна и глобална мизерия, настъпила през изминалото денонощие, заедно със скромната вечеря.

После трябва да бе заспал, защото се събуди чак в два през нощта, а някой звънеше на входната му врата.

Сигурно е шибаният съсед, излокал до капка онова, което ми отмъкна с хитрост миналата седмица, помисли си Бекстрьом, вече готов с всички реплики. Направо да се разкара, ако иска да купи още, а опита ли се да докопа руската ми водка, мъртъв е.

Беше колежката Аника Карлсон. В пълно бойно снаряжение и готовност.

— Съжалявам, ако съм те събудила, Бекстрьом, но мобилният ти беше изключен, а в службата нямаме номера на домашния ти телефон, така че рискувах и дойдох.

— Не бери грижа — отвърна Бекстрьом. — Вече ставах. Винаги си правя кръгче джогинг на ранина. — Защото едва ли си дошла просто да ме питаш за телефонния номер, помисли си.

— Сигурно се чудиш…

— Не казвай нищо — прекъсна я Бекстрьом с вдигната ръка за по-сигурно. — Не съм тъпак — добави. — Само да си метна дрехите на гърба.

35

Аксел Стенберг беше на седемнайсет. Висок 185 сантиметра, снажен, в добра форма. По-силен от повечето възрастни мъже и по-гъвкав от почти всички независимо от възрастта. Спортен талант, твърде ленив, за да тренира, и все пак един от най-добрите в училище по футбол, хокей на лед, гимнастика и плуване. Просто способен по рождение. С учителя му по физическо бяха в сложни взаимоотношения. Защо не предприемаше нищо във връзка със завидните си физически дадености и дарбата, която бе получил по рождение?

Аксел беше с руса къдрава коса, сини очи, бели зъби и не се скъпеше с усмивките. Още в началното училище всички момичета се надпреварваха да го търсят за гадже, после просто си продължиха. Отношенията му с всички останали учители бяха простички и неприятни. Как можеше да не дава пет пари за учението? Та той далеч не бе лишен от заложби.

1 ... 55 56 57 58 59 60 61 62 63 ... 130
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)