Колекционери на смърт [bg]

Тези очарователни местенца вече са на изчезване. Понякога ми се струва, че грамаден кораб-майка безшумно плува в нощното небе и търси малкото останали магазинчета. Щом забележи някое, пуска върху него лъскава бензиностанция на „Бритиш Петролиум“ или „Шел“, заличава го и отлита към нови обекти.

На сутринта сякаш никой не забелязва разликата.

Взех безалкохолна бира за Хари, диетична кока-кола за двама ни с Данбъри, помолих намусената касиерка да ме упъти и се изнесох от минимаркета. Заварих спътниците ми да се взират в съответните странични стъкла.

— Дамата на касата смята, че мястото, което търсим, е на осем километра в ей онази посока. — Махнах с палец и се настаних на задната седалка.

— Не беше ли сигурна? — попита Хари.

Свих рамене:

— Някой от кораба-майка може би знае, но те отдавна са отлетели.

Данбъри озадачено погледна партньора ми:

— Какъв е този кораб-майка?

— Ще му свикнеш. — Той въздъхна и потегли. Асфалтът се смени с чакъл. Двулентовото шосе се стесни до едно платно. След около два километра наближихме прелез.

— Касиерката спомена нещо за железопътна линия — обадих се. — Сигурно сме близо.

Хари намали скоростта дотолкова, че колата буквално запълзя, преминахме най-зле поддържания железопътен прелез в цялото западно полукълбо; ястребите, накацали по клоните на близкото дърво, подозрително ни наблюдаваха. Данбъри извади бинокъл от грамадната си чанта и разгледа птиците, докато наближавахме крайпътното им обиталище.

— Пуйкови лешояди — подхвърлих, за да демонстрирам всестранните си познания.

— Грешиш, това са черни лешояди — поправи ме тя. — Coragyps atratus. По-малки са, перушината им е по-тъмна, крилата им завършват с бели пера. Много хора ги бъркат. Пуйковите са с червени глави, а тези са плешиви.

Хари забарабани с пръсти по волана:

— И двата вида се хранят с мърша, Карс. Обаче черните лешояди се нахвърлят и върху живи същества. Менюто им включва новородени теленца, заради което не са сред любимите птици на фермерите.

Данбъри любопитно го изгледа, понечи да каже нещо, но стисна устни. Колата продължи да пъпли по тесния път, посипан с чакъл. Надлъж и нашир имаше полета, сред които стърчаха недорасли дървета, тук-там се виждаха запустели ниви. Зад един завой зърнах стара каравана, прислонена сред дръвчетата на няколко метра от пътя. Върху разнебитената пощенска кутия някой несръчно беше написал „Уики“.