Червената лястовица [bg]

Форсайт се появи отново, когато стана време да се обсъди — с безкрайно внимание — каква секретна информация може да открадне тя от резидентурата. Те строяха иглу — най-големите блокове бяха в основата. Започнаха с това с какви документи борави лично тя, после какво друго може да открадне безопасно, после дали знае за други съкровища, до които няма достъп. Казваха ѝ да го дава по-леко. Тренираните като агенти шпиони в началото винаги припираха твърде много в старанието си да постигнат колкото се може повече. Доминика попита дали ще ѝ дадат камера или предавател. Тя искаше да им покаже колко е хладнокръвна и наточена, но това само активира звънците в главите на хората от ЦРУ. Доминика видя лицата и промяната в аурите им и разбра, че е направила погрешна стъпка. Да говорим за технически средства малко по-късно, каза ѝ Форсайт, и на следващия ден написа грама с искане да изпратят изпитващ — нямаше да е зле да приключат с това.

Полиграф. Детектор на лъжата. Нейт седеше в малката спалня и слушаше приглушените гласове в хола, единият — дълбок, другият — сладък. Доминика седеше в бял стол и отговаряше с да и не на дебелопръстия мустакат изпитващ, когото Гейбъл познаваше от други полиграфски сесии и хич не го харесваше.

— Тоя пич удари дъното преди двайсет години, после започна да се закопава — каза той.

Доминика знаеше, че това е важен тест за нея, и си наложи да не разгадава този човек, да не се прави наумница, да не си играе с него. Концентрира се върху въпросите, които се носеха оцветени покрай бузите ѝ.

Нейт се поти цял час, после отиде в дневната и ги слушаше, докато приключваха. Доминика му кимна, но господин Дебелите пръсти не го удостои дори с един поглед. Те никога не го правят, задържат информацията, докато не „оценят“ резултата, сдържани, скромни, като едни истински девственици. Накрая Форсайт отведе изпитващия в офиса, сложи го да седне и му каза, че хич не му дреме за правилата и че иска предварителните плюсове и минуси, защото това е изключително важно. Шашардисан, изпитващият заяви удовлетворението си от това, че Доминика бе тази, за която се представя, че действително има чин ефрейтор в СВР и нещо по-важно — не е двоен агент, изпратен от СВР, за да дезинформира ЦРУ, нито пък да идентифицира засекретени нелегални офицери на службата или да измъква информация за текущи разузнавателни операции на САЩ.

Тъй като вече се чувстваше довереник на Форсайт, изпитващият отбеляза насаме пред него, че графиките показват лек галваничен пик, когато отговаря на въпрос, в който се споменава завербувалият я офицер, Наш. Това наложило нова серия от перифразирани въпроси, което било важно, каза той, за да се потвърди, че няма доказателства за обучение в класически чешки или кубински контратехники — нямаше никакво контролирано дишане, никакви стиснати юмруци или свит анус. Когато Форсайт предаде на Гейбъл коментарите за реакциите на Доминика спрямо Нейт, той просто каза: „Оргаспазъм“, и се омете от стаята.

С резултат от теста „никаква измама“ в джобовете им операцията можеше да продължи напред и те трябваше да започнат да говорят за осигуряването на нейната безопасност, за прикритието, за поведението, за темпото.

— Трябва да поддържаш профила си нормален — каза лазурният Форсайт. — Трябва да продължаваш да докладваш за контактите си с Натаниъл на центъра, да продължаваш да показваш умерен напредък. Веднъж месечно няма да е особено добре. На всеки две седмици ще е по-добре, дори всяка седмица. Това ще ти даде свобода на придвижване.

— Знам, че трябва да го правя — каза Доминика. — Вече имам написаните грами в главата си. От сега до зимата.

— Трябва да ги пишеш самостоятелно — каза Форсайт. — Ние можем да ти помагаме, но те трябва да бъдат твои рапорти, с твои думи, с твои лични подробности.

Доминика кимна. Тя познава играта, помисли си Форсайт.

Чувства се като у дома си в нея.

— Ще нарисувам портрет на Неит. Самомнителен, нафукан, но предпазлив. Лесен за манипулиране, но подозрителен, объркан. — Тя се обърна да погледне Нейт, повдигайки едната си вежда.

— Трудно е да се повярва, че ще ти е нужно да се напъваш чак до зимата, за да проумееш всичко това — каза Гейбъл, седнал на дивана до Нейт, който му показа среден пръст.

— Не знам колко дълго можем да продължаваме да се разтакаваме с това. Рано или късно Ясеново ще загуби търпение — каза Форсайт. Той вече мислеше за деня, в който Доминика ще бъде отзована в Москва. Ще бъде ли готова да оперира отвътре? Щяха ли да я подготвят навреме? Можеше ли календарът да се окаже това, което щеше да победи тях, а не нея, мислеше си той.

— Има един начин да проточим контакта и да държим примката около врата ми хлабава. Нещо, което ще убеди Ясеново да инвестира повече време — каза Доминика. — Чичо Ваня го очаква.

— Какво е то? — попита Форсайт.

— Ако с времето докладвам, че Неит и аз сме станали любовници, Москва ще бъде доволна, това ще удовлетвори техните очаквания. За тях ще е разбираемо — те ще си спомнят Държавна школа № 4.