Московският клуб (Къртица 3) [bg]

— Аз имам предвид друго завещание.

— И друго ли има? — попита тя с досада и сви рамене. Посегна към празната чаша, като че ли искаше да отпие, после я върна обратно на мястото и.

— Мисля, че ви е известно.

— Аз пък мисля, че не ми е известно — упорствуваше тя.

Стоун се усмихна и реши да сложи край на словесния двубой.

— Това нещо бе установено при една рутинна проверка на досиетата.

Изчака отговора й, но когато не го получи, попита непринудено:

— Отровен е бил, нали?

Доста време тя мълча. Когато най-накрая каза нещо, той едва го чу. Хладилникът в кухнята до тях се включи, разнесе се бръмчене и къркорене.

— Струва ми се, че да — каза тя. Веселостта й бе отстъпила място на сериозността.

— Какво ви кара да мислите така?

— Защото… Защото той написа едно писмо по този въпрос и ми го даде да го препиша на машина. Каза ми да го направя в два екземпляра. Един за Крупская, жена му. Другият за… — Тя млъкна и сведе поглед надолу.

— А другият екземпляр? Той за кого беше?

Тя размаха безпомощно ръце и накрая заяви:

— Не знам.

— Знаете — настоя Стоун. Замълча за малко и после продължи. — Договорът ви с нас изисква да ни сътрудничите. Имам всички правомощия да прекъсна финансовата помощ…

Тя започна да говори забързано, думите й се сипеха като водопад:

— Беше толкова отдавна. Не е важно. За един чужденец… Ленин се страхуваше, че къщата му е пълна с… с шпиони. И май беше прав. Всички — градинари, готвачи, шофьори — всички бяха от ОГПУ. От тайната полиция.

Вече говореше по-бързо и Стоун не разбра съвсем точно какво искаше да каже.

— Защо? — попита той. — Защо е дал копие от писмото на чужденец?

— Страхуваше се от Сталин, от това, което би могъл да стори на Крупская. Искаше да е сигурен, че единият екземпляр ще бъде извън страната.

— Кой беше чужденецът?

Тя поклати глава.

— Известен ви е, нали? — попита спокойно Стоун.

Тя не можа да издържи на колебанието.

— Висок, хубав американец. Бизнесмен. Среща се няколко пъти с него, преди да умре. Не е важно.

— Уинтроп Леман.

Пауза, после пак:

— Среща се няколко пъти с Ленин. — Тя замислено присви очи. — Да, Леман.

— Срещал се е с Ленин в Горки?

— Да. Уинтроп Леман.

— Какво пишеше в писмото? Ставаше дума за отравянето, нали?

— Не, не точно — отвърна тя. Пак започна да говори бавно. — Написа… чернова… преди да замине за Горки. Вече беше болен. Казваше много лоши неща за съветската държава. Казваше, че е ужасна грешка, че става полицейска държава. Казваше, че… също като доктор Франкенщайн е създал едно ужасно, страховито чудовище.