Московският клуб (Къртица 3) [bg]
- Автор: Файндер Джозеф
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Горекс Прес. Интерпринт
- ISBN: 954-616-002-4
- Переводчик: Йорданка Пенкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Московският клуб (Къртица 3) [bg]». Краткое содержание книги:
„Московският клуб е реалистичен и мъдър и тревожен като нощ с тайните служби“. Джъстин Скот, автор на бестселърите „Корабен убиец“ и „Деветте дракони“
„Неотразим. От катакомбите на Париж и светая светих на Вашингтон до мавзолея на Ленин „Московският клуб“ поднася интрига и екшън“. Дейвид Морел, автор на бестселърите „Първа кръв“, „Братството на розата“ и „Петата професия“
— Както ви казах, това е рутинна проверка. Запълваме празнините във вашето досие.
За миг му се стори, че май не го е разбрала, но най-накрая тя се съгласи:
— А такива не трябва да има. — И му се усмихна мило. За миг остаряващото лице бе сменено от лика на седемнадесетгодишна кокетка.
— Няма да ни отнеме още много време.
— На мен самата не ми остава много време — отвърна тя с равен глас, без следа от самосъжаление. — Скоро вече ще можете да сирете да изпращате огромните чекове и да изпразвате хазната.
— Вярно, не е много — съгласи се Стоун. Наистина ЦРУ отпускаше пословично ниски суми на изменниците.
— В Русия щяха да ми дадат огромна пенсия, защото съм работила при Илич — уж сърдито го упрекна тя. — Понякога се чудя защо ли избягах.
Стоун кимна в знак на съчувствие и започна:
— Ако можете да ми помогнете…
— Вижте какво — прекъсна го тя и сведе глава почти до неговата, сякаш му съобщаваше някаква изключителна тайна. — Аз съм стара вече. Преди повече от шестдесет години дойдох в тази страна. Ако великото американско разузнаване не е изцедило от мен и малкото, което зная, вероятно то не е важно. — Тя вдигна глава, наклони я настрани и се усмихна. — Наистина, не си губете времето.
— Дори и ако става дума за завещанието на Ленин?
Изведнъж възрастната жена се напрегна. Необходими й бяха няколко минути, за да се овладее отново. После се усмихна загадъчно:
— Да не сте дошли да си говорим за история? Има книги — прочетете ги. Всеки знае за Лениновото завещание.
— Аз имам предвид друго завещание.
— И друго ли има? — попита тя с досада и сви рамене. Посегна към празната чаша, като че ли искаше да отпие, после я върна обратно на мястото и.
— Мисля, че ви е известно.
— Аз пък мисля, че не ми е известно — упорствуваше тя.
Стоун се усмихна и реши да сложи край на словесния двубой.
— Това нещо бе установено при една рутинна проверка на досиетата.
Изчака отговора й, но когато не го получи, попита непринудено:
— Отровен е бил, нали?
Доста време тя мълча. Когато най-накрая каза нещо, той едва го чу. Хладилникът в кухнята до тях се включи, разнесе се бръмчене и къркорене.
— Струва ми се, че да — каза тя. Веселостта й бе отстъпила място на сериозността.
— Какво ви кара да мислите така?
— Защото… Защото той написа едно писмо по този въпрос и ми го даде да го препиша на машина. Каза ми да го направя в два екземпляра. Един за Крупская, жена му. Другият за… — Тя млъкна и сведе поглед надолу.
— А другият екземпляр? Той за кого беше?
Тя размаха безпомощно ръце и накрая заяви:
— Не знам.
— Знаете — настоя Стоун. Замълча за малко и после продължи. — Договорът ви с нас изисква да ни сътрудничите. Имам всички правомощия да прекъсна финансовата помощ…
Тя започна да говори забързано, думите й се сипеха като водопад:
— Беше толкова отдавна. Не е важно. За един чужденец… Ленин се страхуваше, че къщата му е пълна с… с шпиони. И май беше прав. Всички — градинари, готвачи, шофьори — всички бяха от ОГПУ. От тайната полиция.
Вече говореше по-бързо и Стоун не разбра съвсем точно какво искаше да каже.
— Защо? — попита той. — Защо е дал копие от писмото на чужденец?
— Страхуваше се от Сталин, от това, което би могъл да стори на Крупская. Искаше да е сигурен, че единият екземпляр ще бъде извън страната.
— Кой беше чужденецът?
Тя поклати глава.
— Известен ви е, нали? — попита спокойно Стоун.
Тя не можа да издържи на колебанието.
— Висок, хубав американец. Бизнесмен. Среща се няколко пъти с него, преди да умре. Не е важно.
— Уинтроп Леман.
Пауза, после пак:
— Среща се няколко пъти с Ленин. — Тя замислено присви очи. — Да, Леман.
— Срещал се е с Ленин в Горки?
— Да. Уинтроп Леман.
— Какво пишеше в писмото? Ставаше дума за отравянето, нали?
— Не, не точно — отвърна тя. Пак започна да говори бавно. — Написа… чернова… преди да замине за Горки. Вече беше болен. Казваше много лоши неща за съветската държава. Казваше, че е ужасна грешка, че става полицейска държава. Казваше, че… също като доктор Франкенщайн е създал едно ужасно, страховито чудовище.