Чернооката блондинка [bg]

Прекосихме полутъмната къща. Лоринг беше от хората, чието мълчание е по-красноречиво от думите. Усещах как презрението и омразата струят от него като топли вълни. Нямах вина, че съпругата му го напусна и пожела да се ожени за мен.

Минахме през тъмната оранжерия и излязохме навън. Мъглата обви лицето ми като шал. В морето светлинка примигваше на мачтата на нечия закотвена яхта. Лоринг отвори вратата на колата си, метна чантата вътре и се извърна към мен.

— Не знам защо постоянно се появявате в живота ми, Марлоу, но не ми харесва.

— И на мен не ми е много приятно — уверих го, — но съм ви признателен, че дойдохте тук тази вечер. Мислите ли, че той можеше да умре?

Сви рамене.

— Както казах, млад е, а младите оцеляват след най-различни злоупотреби с тялото си. — Понечи да се качи в колата, но спря. — Каква е връзката ви с това семейство? Бих казал, че не сте на тяхното социално ниво.

— Изпълнявам поръчка на госпожа Кавендиш.

Той издаде звук, който от друг би бил смях.

— Явно здравата е загазила, след като се е наложило да се обади на вас.

— Изобщо не е загазила. Нае ме да издиря някого, неин приятел.

— Защо не се обърне към полицията?

— Въпросът е личен.

— Да, вас ви бива да се месите в личния живот на хората, нали?

— Вижте, докторе, не съм ви навредил умишлено. Съжалявам, че съпругата ви напусна…

Усетих го как се скова в тъмното.

— Как се осмелявате да обсъждате брака ми!

— Не знам как се осмелявам — отвърнах уморено, — обаче искам да знаете, че не ви мисля злото.

— Да не си въобразявате, че това има значение? Че нещо, свързано с вас, изобщо представлява интерес за мен?

— Не, допускам, че не.

— Между другото, какво е станало с лицето ви?

— Един тип ме удари с дулото на оръжието си.

Отново произведе студения си смях.

— С какви мили хора си имате работа!

Направих крачка назад.

— Както и да е, благодаря, че дойдохте. Надали е лошо, след като спасихте живот.

Той, изглежда, искаше да каже още нещо, но вместо това се качи в колата си, затръшна вратата, запали двигателя, бързо даде на заден. Гумите му занесоха по чакъла и после изчезна.

Постоях около минута във влажния мрак, извърнал раненото си лице към небето, и вдишвах соления нощен въздух. Зачудих се дали да се върна в къщата, но реших да не го правя. Нямах какво повече да кажа на Клеър, поне не тази вечер. Обаче тя се бе върнала в живота ми. Върна се, и още как.