Обичай ближния си [bg]

Студентът зае положение, прегъна колене и направи последователно няколко стъпки напред и назад.

— Повтори същото!

Керн го повтори.

Студентите евреи престанаха да спорят. Един от тях, младеж с очила, стана и попита:

— Искате ли да научите и мен?

— Разбира се. Махай очилата и започваш. — Русият студент го потупа по рамото. — Пробуди се и кипи, макиавейска кръв!

Явиха се още двама ученици. Останалите не напуснаха местата си на пейката, гледайки с презрение и любопитство упражнението.

— Две надясно! Две наляво! — ръководеше русият студент. — Сега се приготви за светкавична стъпка. Трябва да наваксате хилядолетно опущение във възпитанието ви по варварство. Няма да нанасяте удар с ръка, а с цялото тяло…

Той свали палтото си. Другите го последваха. След това им даде кратко обяснение за движенията на тялото. Четиримата се въртяха усърдно в полутъмната килия.

По едно време русият студент хвърли бащински поглед към изтощените си ученици.

— Научихте го вече — каза той след малко. — Упражнявайте се, докато лежите тази седмица в затвора, задето сте подтикнали благородните арийци към расова омраза. Спрете сега за две минути! Дишайте дълбоко! Ще ви покажа най-краткия удар, който е същността на боксирането.

Той им го показа. След това сви палтото си на топка, вдигна го на височината на човешка глава и остави другите да се упражняват в нанасяне на удари.

Точно когато се бяха вече разгорещили, вратата се отвори и един тъмничар влезе с две димящи тенджери.

— Какво става?… — Той остави тенджерите и извика в коридора: — По-скоро! Стража! Тези продължават да се бият и в участъка дори!

Двама полицаи се втурнаха в килията. Русият студент остави спокойно палтото си. Четиримата ученици се скриха бързо по ъглите.

— Носорог! — извика важно русият студент на тъмничаря. — Пън! Жалък затворнически идиот! — След това се обърна към полицаите: — Това, което виждате — каза той, — е упражнение по съвременна човечност. Вашето присъствие е излишно. Разбирате ли?

— Не — каза един от стражарите.

Русият студент го погледна със съжаление.

— Физическа култура! Гимнастика! Телесни упражнения! Разбра ли сега? А това за вечеря ли ни е донесено?

— Сигурно — каза тъмничарят.

Русият студент се наведе над една паница и сви с отвращение уста.

— Изнасяй го по-скоро! — извика внезапно той. — Как смееш да носиш такава помия на сина на председателя на сената? Искаш да те уволня ли? — Той погледна втренчено полицаите. — Ще се оплача! Заведете ме още сега при него! Защото утре баща ми ще ви подреди пред министъра на правосъдието.

Двамата полицаи вдигнаха смаяно глави към него. Не знаеха дали да продължават да се държат дръзко, или да станат по-внимателни. Русият студент ги гледаше също тъй втренчено.