Обичай ближния си [bg]

— В ареста, приятелю — изсмя се другият. — Ще ни подържат ден-два и ще ни пуснат.

— Мен няма да ме пуснат. — Керн се огледа. Бяха осем души. Всички бяха евреи, с изключение на русия студент. Рут не беше между тях.

— Защо надничаш така? — изсмя се пак русият студент. — Мислиш, че са задържали погрешно някого ли? Грешиш, приятелю! Виновни са не нападателите, а нападнатите. Защото те са причина за безредиците. Такава е най-новата психология.

— Видя ли какво стана с девойката, която беше с мен? — попита Керн.

— Девойката ли? — Русият студент се замисли. — Нищо няма да й се случи. Какво може да стане с нея? Девойките не се намесват в борба с юмруци.

— Сигурен ли си?

— Да. Напълно.

Керн погледна пред себе си. Полицията! Точно така!

Паспортът на Рут все още беше валиден. Не можеха да й сторят нищо. Никак не е малко.

— Арестуваха ли и други, освен нас? — попита той.

Студентът поклати отрицателно глава.

— Не мисля. Аз бях последният. А и за мен се колебаеха.

— Сигурен ли си, че си последният?

— Да. Иначе и другите щяха да са тук. Нали знаеш, че още сме в участъка.

Керн въздъхна с облекчение. На Рут не се е случило нищо може би.

Русият студент го погледна насмешливо.

— Чувстваш се отвратително, нали? Така е винаги, когато знаеш, че си невинен. По-леко е, когато си извършил нещо, заслужаващо наказание. Аз съм единственият, попаднал тук заради старомодните схващания за добро и зло. Намесих се доброволно в тази разправия и съм доволен, че го сторих.

— Постъпи много почтено! — каза Керн.

— По дяволите почтеността! — Русият студент махна ръка. — Аз съм антисемит. Но не мога да понасям такова клане. Трябва да ти кажа впрочем, че ти нанесе чудесен удар. Силен и бърз. Учил ли си някога бокс?

— Не.

— Трябва да го научиш тогава. Имаш вродени способности. Само че си много гореща глава. Ако бях еврейски равин, бих заповядал на паството си по един час урок по бокс всеки ден. Ще видите тогава колко бързо момчетата ще се научат да ви зачитат.

Керн опипа предпазливо главата си.

— Не съм настроен да уча бокс — каза той.

— Храбра полиция имаме — каза сериозно студентът. — Винаги е на страната на по-силния. Главата ти ще се оправи тази нощ. И от утре ще започнем упражненията. Да се намираме на работа. — Той простря на пейката дългите си крака и се огледа. — Изкарахме вече два часа тук. Ужасно отегчително място. Да имахме поне колода карти! Сигурно някой знае да играе на нещо. — Той премери с презрителен поглед струпаните евреи.

— Аз имам карти. — Керн бръкна в джоба си. Щайнер му бе подарил картите на джебчията и той ги носеше постоянно със себе си като талисман.

Студентът го погледна възхитено.

— Чудесно! Не ми казвай само, че единствената игра, която знаещ е бридж. Всеки евреин знае да играе само бридж и нищо друго.