Убийството на Бусе [bg]

При това доверието към съседката с дебелите бузи в моите очи намаляваше с всеки изминал миг. В дома й снимката на Сюрея Еронат с мъжа й беше окачена на централно място. Не знаеше за убийството, извършено на горния етаж. Поведението й беше откровено, но би могло да бъде и театър. Или можеше мъжът й, завряният зет да се е забъркал в нещо, без да знае жена му.

Налице са две убийства: Бусе и възрастната съседка; имаше един куп известни лица, като група изнудвачи, Сюрея Еронат, който можеше да накара всеки да настръхне само при споменаване на името му, журналисти, цензори и други. Тези хора бяха преживели връзки, които според тях трябва да бъдат скрити. Отгоре на това и София правеше всичко, за да ме изплаши. Омръзна ми.

Хасан, който се бъркаше във всичко и за когото вярвах, че действията му вече преминават границите на социалното клюкарско любопитство, беше съвсем отделен случай. Въобще не беше правилно да допълва нещата, които знае, и да ги разказва на всеки, когото срещне. Без да има смисъл, само заради дърдоренето си беше намесил и педала Рефик. Отделно и помощта, която се опитваше да окаже на София.

Рефик Алтън засега можеше да бъде забравен. Той беше жалък мръсник. Ще дойде ден и на него ще му дам заслуженото.

Оттук насетне за мен би било забъркване в неприятност и изпадане в нелепа ситуация. Но беше ясно, че на някого му се случва нещо, и затова пускаха по следите ми безполезния младеж Сюлейман. Някой искаше да се види с мен, незнайно защо. Вече не ми се нравеше. Отвсякъде си беше заплетена загадка.

Ето защо не исках да се занимавам нито с дешифрирането на пинкода на Сюлейман, нито с нищо друго подобно. Мен ако ме заболи, филмът приключва. Винаги, във всяко отношение е така. Ако ще в скута ми да е Джон Прюит. Тук също ме беше заболяло. Естествено, за мен филмът беше приключил.

Отново се замислих за ръцете и краката си. Всичките процедури, усилията, които положих, мъченията, на които се подложих, и разходите, които направих през деня, бяха отишли на вятъра. Със сигурност имаше нещо, което се нарича съдба. Намазах се с още малко крем и реших да поиграя на компютъра. Но преди това имах нужда от Бах. Ръката ми отново посегна към „двойните концерти“ (BWV 1060), но исках нещо по-пищно, подходящо за нощта. Подминах сюитите за оркестър и Бранденбургските концерти. До тях на рафта стоеше „Музика на водата“ на Хендел, спрях се на нея. Обичам барока, имам доста голяма колекция. Много добре ми се отразява, особено когато работя на компютъра или след секс. Изпълненията с автентични инструменти действат успокояващо и са леки заради малкото използвани сазове и тяхната структура. Отпускаха и можеха веднага да ме приспят. А изпълненията на съвременните оркестри с огромни състави са много по-зрелищни и тежки, много по-солидни. Големият брой инструменти води до някои подробности, които убягват на ухото. Или стилът на диригента влияе също. Разни такива неща.