Убийството на Бусе [bg]

Душът ми се отрази добре. Тръните бяха одраскали краката ми повече, отколкото очаквах, но не ги бяха наранили много. Тоест нямаше кой знае какви рани. Съдейки по зачервените места, доста места щяха да посинеят. Лявата ми ръка, която Сюлейман хвана и стисна, беше сред тях.

Веднага си направих компрес с лед. След това се превързах. По лицето ми липсваха щети. Това беше важното. С подходящи дрехи всичко можеше да се покрие.

Или при падането, или при някое от движенията бях навехнала дясното си рамо. Болеше ме. Намазах се с болкоуспокояваща помада, която си бях купила от Далечния изток.

Чувствах се добре, бях гладна. Порових в хладилника и намерих един натурален шоколад. Винаги съхранявам шоколадите в хладилника, за да бъдат твърди. Започнах да ям с апетит.

Трябваше да се обадя в клуба. Всички трябваше много да внимават, начело с Джюнейт. Ако някой поиска адреса ми, на никого не биваше да се дава, дори ако го иска баща ми. Изведнъж забелязах, че телефонният секретар, който бях изключил, за да слушам касетата, все така си стоеше несвързан. Свързах го с апарата. Все още имаше пет съобщения за изслушване. Да, тях не ги бях изслушал и преди това. Но първо се налагаше да се обадя в клуба.

Хасан вдигна телефона. Започна да разказва, без да ми даде възможност да говоря. Дрънкало.

— София се обажда на всеки пет минути. Пита дали си се върнала. Търсила те у дома и не успяла да те открие. До гуша ми дойде, не мога повече! Колко упорита била тази жена. Побърках се.

— Добре е станало — казах аз. — Сам си го изпроси. Сега ме слушай внимателно…

Връзката между София и Хасан вече беше започнала да губи вкуса си. Разказах му какво ми се е случило, без да навлизам в излишни подробности. На Хасан не трябваше да му се разказва всичко, без да му се издърпа здраво ухото. По някое време щях да го подложа на сериозен разпит. Но не тази нощ!

Добавих, че ако ми е удобно, ще отида при тях, но вероятността за това е малка.

— Съжалявам за случилото се. Имаш ли нужда от нещо? Ако искаш, веднага ще дойда? Или да изпратя някое от момичетата?

Не, не исках сега да се занимавам и с любопитството на Хасан. Затворихме.

Започнах да изслушвам съобщенията на телефонния секретар. Първият не беше казал нищо. Това е най-омразният ми стил. След като няма да говорят, защо чакат да се включи телефонният секретар. Не е задължително на всяка цена да има литературно съобщение, кажи кой си и защо ме търсиш, това е достатъчно. Не е ли така? Ако е толкова вулгарно, че не може да се каже по телефона, може да се намекне нещо и да се затвори.

Второто съобщение беше от Хасан. Беше опитал да научи кой иска да вземе трупа на Бусе: били нейни роднини. От желаещите да получат тяло не се изисквало регистрация, затова не знаели кои са и по каква връзка са й роднини. Добре, пак нямаше нещо ново.