Убийството на Бусе [bg]

Отворих. Бутна ме и влезе. За първи път идваше в моя дом. Не можеше да се сметне за особено добро влизане на някого, който идва за първи път. Нямаше грим, разрошените от фризьора коси бяха залепнали от потта на главата й. Състоянието й не беше плачевно, но бе много близо до това. София никога не можеше да бъде буквално в плачевно състояние. Каквото и да облече, в каквото и положение да е, винаги го носеше с определена гордост. Сега не беше точно така. Бе с панталон, който бих сложила, за да чистя, и опъната на силиконовите й гърди тениска. Не можех да повярвам дори, че има такива дрехи в гардероба си.

Понечих да попитам: какво искаш? Какво има в този ранен час…

Тя първо се огледа наоколо с подценяващ и преценяващ поглед, после се обърна към мен. Беше сигурно, че не харесва вида ми.

— Отиди да си измиеш лицето, за да се съвземеш.

Противопоставянето на София си беше излишна загуба на време. Ако има намерение, продължаваше темата, докато постигне каквото иска, точно като вълна, която срутва вълнолом. Не можеше да млъкне и не се уморяваше. Всеки човек си има различни добродетели. Това беше една от нейните. Отидох в банята като послушно изпълнително момиченце. Това щеше да ми даде възможност да обмисля и определя тактиката си. Обади се зад гърба ми:

— И си облечи нещо!

Направих всичко, което ми каза. Определих тактиката: няма да се влияя. Няма да се поддам на играта й и да се замайвам. Колкото и да ме обърква, каквито и роли да играе, упорито ще се противопоставям. Освен това достатъчно ми се спеше. Най-малкото можех просто да заспя.

Напук на опърпания й вид си облякох тесен бял потник на райета, който демонстрираше цялата нежност на тялото ми. Обух едни огненочервени шорти. Бях ги купила от сексшоп в Амстердам. От една страна, повдигаха задника, от друга — подчертаваха закръглените ми половинки. Отидох към всекидневната. София не хареса гарнитурата и се тръшна на стол до масата.

— Ела седни — каза тя. — Посвести ли се достатъчно?

— Да — отвърнах. Минах срещу нея и се разложих в един фотьойл.

— Ела тук — нареди тя.

С ръка посочи масата. За да не се повлияеш от София, трябва да изпълняваш автоматично всичко, което ти каже, и да не се задълбочаваш върху смисъла на нещата. Когато започна да мисля за смисъла на нещата, се обърквам. Изпълнявайки тактиката си, се доближих до масата и до нея.

Проследи сядането ми. Хвана брадичката ми с ръка и я повдигна, погледна ме право в очите. Присви очи и ме огледа внимателно. Усмихнах се по най-невинния и сладък начин.

— Все още спиш… Стани и направи едно силно кафе — нареди тя. Това вече беше прекалено, рано сутрин.

— Току-що пих… Прекаляването с кафе образува мазнини — казах аз. Към края на изречението ми заби шамар в лицето. Ръката й беше тежка. Не можах да осъзная какво ми се случва. Веднага преминах в защитна позиция.