Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические любовные романы » Катерина де Медичи [bg]
Катерина де Медичи [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Катерина де Медичи [bg]

Электронная книга - «Катерина де Медичи [bg]». Краткое содержание книги:

Вартоломеева нощ, хороскопи и магии, отрови и смърт – името Катерина де Медичи се е.превърнало в символ на насилие и смърт. Другото лице на тази жена, разкривана винаги на фона ма жестоки събития, е оставало в сянката на очарованието от страшното, тайнственото и скандалното. А според изследователите Катерина де Медичи е най-умният и най-способен владетел, които е имала Франция. 14-годишната Катерина, без благородническо потекло, но единствена наследница на банкерски род и племенница на папата, не е нито възмутена, нито дори изненадана, когато научава, че вече е обещана за жена на напълно непознат мъж. Така са се женили и се женят всички в нейния род. Без да изпитва любов, но и без да очаква любов, тя става съпруга на херцога на Орлеан Анри, втори син на френския крал. В разгулния френски двор никой не обръща внимание на невзрачната, слабичка италианка и тя – ненаблюдавана от никого – се отдава на своята страст – астрологията, свързва се с магове, учи астрономия и математика. А в нея зрее жената, зрее и любовта към съпруга, когото постепенно опознава, за да се превърне в бурна, но несподелена страст. След неочакваната смърт на престолонаследника Анри Орлеански заема неговото място. Катерина ще бъде кралица на Франция, но какво я топли това, щом любимият мъж дели постеля с друга, щом още не е родила ни едно дете и щом звездите вещаят злощастие. Единственият ѝ изход да промени съдбата е да подири помощ при Дявола...
1 ... 54 55 56 57 58 59 60 61 62 ... 181
Перейти на страницу:

– Не ревнувам, разбира се – позасмях се.

Забравил съмненията, Франсоа се усмихна ведро.

– Анри бе едва на пет, когато почина мама. Беше привързан силно към нея и преживя тежко загубата. Мадам Дьо Поатие се грижеше за него и се опитваше да му бъде като майка. Затова сега търси одобрението ѝ.

В новото си семейство намерих и други добри приятели, освен Франсоа. Леля му Маргьорит, кралица на Навара – малката държава на юг от Франция и на север от Испания, граничеща с Пиренеите – живееше в двореца с петгодишната си дъщеря Жана. С Маргьорит си допаднахме от пръв поглед – близостта ни се задълбочи, след като открихме общата си страст към книгите. Маргьорит бе висока, топла, лъчезарна и с толкова изпъкнали скули, че усмихнеше ли се, те закриваха отчасти очите ѝ.

И тя като брат си бе родена в Коняк, недалеч от централния Източен бряг, където оценяваха по достойнство италианското изкуство и литература. Маргьорит настояла крал Франсоа да покани застарелия флорентински маестро Леонардо да Винчи във Франция и да му плаща щедро – "макар той да бе твърде стар и сляп, за да рисува", добави тя с деликатен и малко тъжен хумор. Донесъл обаче някои от най-добрите си творби, включително малък, прелестен портрет на усмихната тъмнокоса жена – една от любимите ми картини, която и досега е окачена в двореца "Амбоаз".

– Не вярвай обаче – предупреди ме Маргьорит, – на историите на краля как Леонардо умрял в ръцете му. Брат ми нарочно забравя, че го нямаше в "Амбоаз", когато настъпи сетният час на маестрото.

Маргьорит споменаваше с гордост и усилията на брат си да създаде най-богатата, най-пълната библиотека в Европа, която се помещаваше в двореца в Блоа. Обещах да я посетя при първа възможност.

Междувременно заживях в привидно охолство и безгрижие. Напуснахме слънчевото крайбрежие на Марсилия и се преместихме в мразовитата вътрешност на страната, понеже задържеше ли се месец-два на едно място, крал Франсоа ставаше неспокоен.

Преди да пристигна във Франция, смятах, че тъна в лукс, обгрижвана от мнозина прислужници. Бях допуснала грешка по отношение на мащабите. В Италия властта бе разпиляна, а поданиците на владетелите – малко. Семейство Сфорца управляваха Милано, Медичите – Флоренция; родът Д'Есте – Ферара; стотици барони властваха в стотици градове. Рим се подчиняваше на папата; Венеция – на Републиката. Във Франция обаче господстваше един монарх и аз осъзнах величието на този факт, когато за пръв път пътувах с двора на крал Франсоа I – не толкова двор всъщност, колкото хиляден град.

Повечето дворцови наемници обслужваха трите основни сфери на кралското домакинство – покоите, параклиса, кухнята. Главният шамбелан отговаряше за снабдяването и поддръжката на дрехите, ритуалното обличане на краля и всички дейности, свързани с личния му тоалет. Персоналът включваше прислужници, придворни, виночерпци, разносвачи на хляб, бръснари, шивачи и шивачки, перачки, камериерки и шутове.

Параклисът и подаянията бяха под опеката на главния свещенослужител. Сред подчинените му бяха изповедникът на краля, десетки свещеници, чиновници, разпределящи милостинята, църковни хорове, кралският четец.

Кралският секретар изпълняваше ролята на главен съветник по военните въпроси, управляваше кралските имоти и отговаряше за изхранването на краля и многобройната му свита. Многочислен персонал се грижеше и за конюшните, включващи и кралските пратеници; за ловните кучета и птици; за придвижването на двора и вещите му от място на място. Имаше съветници, секретари, нотариуси, счетоводители, пажове, аптекари, лекари, хирурзи, музиканти, поети, художници, архитекти, телохранители, стрелци, интенданти, оръженосци.

Всички те се водеха преки служители на краля. Освен тях мнозина се грижеха за семейството му – сестра му, децата му, братовчедите му – както и за чуждестранните сановници и посланици и за близките му приятели.

Напуснах Марсилия в пищна каляска и се обърнах да погледна виещия се керван от каруци, коне и тежко натоварени мулета зад мен. Двайсет хиляди конници, пет хиляди кучета, соколи и ястреби, рис и лъв пътуваха с нас. Отсядахме на различни места – предимно в замъци на благородници, пожелали да угодят на Короната – и най-сетне пристигнахме в долината на Лoapa.

Кралският дворец в Блоа изглеждаше величествен и разностилен. В единия край се възправяше замък от червени тухли, построен от предшественика на Франсоа I – Луи XII – и наследен от дъщеря му Клод. Тук Жана д'Арк получила благословия от архиепископа на Реймс, преди да поведе войската си в битка. Клод обичала замъка и когато се омъжила за Франсоа, затвърждавайки по този начин правото му да се възкачи на френския престол, той издигнал модерен четириетажен дворец.

1 ... 54 55 56 57 58 59 60 61 62 ... 181
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)