Двор от крила и разруха

— Ти си ми сестра. Нараниха те пред очите ми. Исках да се уверя, че си добре.

Горчив гърлен смях. Тя се извърна към Касиан, огледа го като кралица от трона си и заяви на всички ни:

— Защо да не съм? Ще съм млада и красива завинаги и няма нужда да се връщам при онези глупави подлизурковци отвъд стената. Мога да правя каквото си поискам, тъй като очевидно тук никой не уважава правилата, обноските и традициите ни. Май наистина трябва да ви благодаря, че ме довлякохте тук.

Рис сложи ръка на кръста ми още преди думите й да улучат целта си.

Неста изсумтя.

— Само дето не мен трябва да проверяваш. Аз нямах какво да губя от другата страна на стената. — Лицето й излъчваше толкова омраза, че ми прилоша. Неста изсъска: — Тя отказва да напусне стаята си. Не спира да плаче. Не иска да яде, да спи, нито да пие вода.

Рис сключи челюсти.

— Стотици пъти ви питах дали имате нужда от…

— Защо да допускам когото и да било от вас… — последната й дума бе изстрел към Касиан, и то пропит с отрова — … при нея? Не ви влиза в работата.

— Другарят на Илейн е тук — казах аз.

И очевидно точно това не биваше да изричам в нейно присъствие.

Неста пребледня от ярост.

— Той не й е никакъв — озъби се сестра ми и тръгна към мен с такъв гняв, че Рис спусна щит помежду ни.

Сякаш и той бе забелязал могъщата сила в очите й през онзи ден в Хиберн. Ала не знаеше как ще се прояви.

— Ако я припарите заедно с онзи елф, ще…

— Какво? — изчурулика Касиан, следвайки я с небрежни стъпки, а когато Неста спря на два метра от мен и се завъртя към него, той вдигна въпросително вежда. — Не искаш да те обучавам, така че определено няма да я надвиеш в бой. Отказваш да говориш за силите си, така че не знаеш как да ги управляваш. Освен това…

— Затвори си устата! — озъби му се тя като същинска императрица. — Казах ти да седиш настрана от мен и ако…

— Застанеш ли между елф и неговата другарка, Неста Арчерън, ще научиш за последиците по трудния начин.

Ноздрите на Неста се разшириха от ярост. Касиан й отвърна с крива усмивка.

— Ако Илейн не е в състояние — намесих се аз, — няма да й го водя. Не бих я насилила да се среща с него. Но той наистина иска да я види, Неста. Ще я попитам дали е съгласна; тя решава.

— Елфът, който ни предаде на Хиберн.

— По-сложно е, отколкото си представяш.

— Е, със сигурност ще стане сложно, когато татко се върне и не ни открие у дома. Как възнамеряваш да обясниш на него всичко това?

— Като се има предвид, че месеци наред не ни е изпратил вест от континента, ще мисля по въпроса, когато му дойде времето — заявих й злобно.

Благодарях се на Котела, че още търгува в някоя богата земя.

Неста само поклати глава и се обърна към креслото и книгата си.

— Не ме интересува. Прави каквото искаш.

Болезнен отказ да говорим повече, но може би и знак, че все още ми вярваше, че ще взема правилното решение за сестра ни. Рис кимна към Касиан — време беше да вървим. На излизане от библиотеката пророних тихо: