Warcraft - Денят на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: World of Warcraft. Трилогия Войны Древних #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Денят на Дракона». Краткое содержание книги:
Притеснен, Ронин започна да се изправя, но един-единствен поглед от страна на Детуинг го предупреди, че това не е разумна постъпка точно в този момент.
— Какво искаш от мен? — попита за пореден път Ронин. — За какво ти трябвам?
— Ти си просто средство, начин за постигане на невероятно далечна цел, отчаяно дело на едно отчаяно създание…
Първоначално Ронин не разбра нищо. После видя огорчението по лицето на дракона.
— Ти… ти ли си отчаян?
Детуинг се изправи отново и протегна ръце, сякаш възнамеряваше да излети.
— Какво виждаш, човеко?
— Фигура, облечена в черно. Драконът Детуинг в друг облик.
— Това е очевидният отговор, но не виждаш ли нещо повече, малки приятелю? Не виждаш ли верните легиони от моя вид? Виждаш ли многото черни дракони — или, в тази връзка, червените, които някога изпълваха небесата много преди появата на хората, та дори и на елфите?
Не напълно сигурен накъде го води Детуинг, Ронин само поклати глава. В едно вече бе успял да се убеди. Уравновесеността не бе най-характерната черта на съществото пред него.
— Не ги виждаш — започна драконът, а кожата му стана люспеста. Очите се присвиха, а зъбите се удължиха и станаха още по-остри. Закачулената фигура се уголеми и сякаш крила се опитваха да се измъкнат изпод ограниченията на робата. Очертанията на Детуинг се размиха и станаха ефирни.
— Не ги виждаш… — начена отново той, затваряйки за миг очи. Крилата и зъбите, всичко се върна в предишното си състояние. Детуинг отново стана плътен и с човешка форма, макар последното да бе само външно. — Защото те вече не съществуват.
Той пак седна, след това протегна ръка с дланта нагоре. Над ръката внезапно оживяха образи. Дребни фигурки летяха над един свят, изпълнен със зелено великолепие. Самите пърхащи дракони бяха във всички цветове на дъгата. Чувство на завладяваща радост изпълни въздуха, заразявайки дори Ронин.
— Светът бе наш и ние се грижехме добре за него. Магията бе наша и ние я пазехме добре. Животът бе наш и ние му се наслаждавахме.
Но нещо ново се появи сред образите. На магьосника му бяха нужни няколко секунди, за да определи мъничките фигурки като елфи, но по-различни от Верееса. Тези елфи също бяха прекрасни по свой собствен начин, но тяхната красота бе студена и надменна и го отвращаваше.
— Но се появиха други, по-нисши форми, с незначително кратък живот. С изключителна привързаност те се впуснаха в нещо, за което ние знаехме, че представлява огромен риск. — Гласът на Детуинг стана толкова студен, колкото и красотата на мрачните елфи. — И в своето безразсъдство те доведоха демоните при нас.
Ронин се наведе несъзнателно напред. Всеки магьосник бе изучавал легендите за демоните, наричани от някои Пламтящият легион, но ако тези ужасяващи същества въобще бяха съществували, лично той не бе открил доказателства. Повечето от онези, които твърдяха, че са имали вземане-даване с демони, обикновено се оказваха със съмнителен разум.
Но докато магьосникът се опитваше да зърне поне някой от демоните, Детуинг внезапно стисна ръка, освобождавайки образите.
— Ако не бяха драконите, този свят щеше да бъде унищожен. Дори хиляда оркски орди не могат да се сравнят с това, срещу което се изправихме ние и заради което се пожертвахме! В онези времена ние се бихме като един! Кръвта ни се смесваше на бойното поле, докато ние изтласквахме демоните от нашия свят. — Тъмната фигура затвори за миг очи. — И точно тогава изгубихме контрола над земята, за чието спасение се борехме. Епохата на нашия вид отмина. Елфите, след това джуджетата, а накрая и хората предявиха своите претенции към бъдещето. Редиците ни се топяха, и което бе най-лошо, ние се избивахме помежду си.
Това вече Ронин го знаеше. Всеки бе наясно с омразата между петте драконови орляка, особено между черния и червения. Произходът на тази ненавист бе изгубен в древните времена, но може би сега магьосникът щеше да научи отвратителната истина.
— Защо сте се били един срещу друг, след като сте пожертвали толкова много заедно?
— Погрешни идеи, недоразумения — имаше толкова много фактори, но ти не би ги разбрал всичките, дори да имах достатъчно време да ти ги обясня. — Детуинг въздъхна. — И заради тези фактори сега от нас са останали толкова малко. — Погледът му отново се промени и стана по-напрегнат. Очите му се забиваха дълбоко в тези на Ронин. — Но това е минало! Ще направя това, което отдавна трябваше да бъде свършено, което аз трябваше да свърша, магьоснико. Ще ти помогна да освободиш кралицата на драконите Алекстраза!