Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността». Краткое содержание книги:
Брокс поклати глава:
— И трябва да яздим тези неща?
— Естествено! Побързай!
Оркът се поколеба, но после приближаващите се викове го подтикнаха да продължи. Пое юздите и започна да изучава позата на Малфурион, който се беше метнал на своята пантера.
На освободения пленник му трябваха три опита, за да успее да се качи на животното, а после още една минута, за да разбере как да седи на гърба му. Междувременно нощният елф не спираше да се извръща и да хвърля изплашени погледи зад тях, очаквайки всеки миг войниците или дори по-лошо — Лунната стража — да се появят. Не му беше минало през ума, че Брокс може да не знае как да язди нощните саблезъби. Какъв ли друг звяр бе могъл да очаква оркът?
Брокс се намести за последно и с нежелание кимна. Малфурион си пое дълбоко дъх и подкара звяра си напред, а оркът го следваше, доколкото му беше възможно.
В течение само на десетина минути елфът завинаги бе променил бъдещето си. Подобно безочливо действие можеше само да го обрече на тъмниците на крепостта Блек Руук, но Малфурион знаеше, че не може да остави този шанс да му се изплъзне. По някакъв начин Брокс беше свързан със ставащото край Кладенеца… и друидът бе твърдо решен да разбере каква е истината.
Ала имаше ужасяващото предчувствие, че съдбата на цял Калимдор може да зависи от това.
Варо’тен нямаше никакво желание да се среща с лорд Ксавиус, но изборът не беше негов. Заповядано му бе да се яви пред съветника в мига, когато групата му пристигне, а заповеди, дадени от лорда, се изпълняваха с цялата възможна спешност, сякаш са дадени от самата кралица… даже и по-бързо.
Съветникът нямаше да хареса доклада на капитана. Как да му обясни, че по някакъв начин са били подведени, а после и нападнати от самата гора? Варо’тен се надяваше да използва починалия и неоплакан Колтариус за изкупителна жертва, но се съмняваше, че господарят му ще приеме подобно жалко жертвоприношение. Капитанът бе водил отряда и за лорд Ксавиус само това щеше да има значение.
Не му се налагаше да пита къде може да бъде открит съветникът, защото кога ли господарят му е някъде другаде, освен в залата, където се плетеше заклинанието? Всъщност капитан Варо’тен предпочиташе остриетата пред магията и залата не беше най-любимото му място. Наистина, и той владееше малко сила, но това, което планираха лорд Ксавиус и кралицата, го зашеметяваше.
Стражите се стегнаха, когато приближи, но въпреки че му оказаха нужното уважение, нещо в държанието им му се стори различно… почти притеснително.
Сякаш знаеха какво го очаква по-добре от него самия.
Вратата се отвори пред него. Капитан Варо’тен сведе очи в знак на почит и влезе в светилището на Аристократите… и погледът му тутакси бе привлечен от кошмарен звяр.
— В името на Елун! — Той извади извития си ятаган по инстинкт. Адското създание издаде свиреп вой, а двете пипала над мускулестия му гръб се пресегнаха нетърпеливо към елфа. Капитанът се съмняваше в шансовете си срещу подобно чудовище, но щеше да се бори с него според възможностите си.
Но тогава в залата проехтя съскащ глас, който смрази кръвта във вените на Варо’тен. Гласът каза нещо на непознат език и върху извития гръб на звяра се стовари страшен камшик.
Демоничната хрътка отстъпи, свита от страх, а нощният елф остана с отворена уста пред лицето на този, който я беше отзовал.
— Името му е Хаккар — отбеляза лорд Ксавиус с любезен глас, докато се появяваше от другата страна. — Зверовете са изцяло под негов контрол. Великият го е изпратил, за да ни помогне да отворим пътя.
— В-великият ли, господарю?
За ужас на капитана, съветникът постави почти бащински ръка на рамото му и го поведе към огнената сфера в центъра на символите, изписани по пода. Нещо в нея изглеждаше различно и нощният елф с ужас усети, че ако застане твърде близо до нея, тя ще го погълне изцяло — и тялото, и душата му.
— Всичко е наред, добри ми капитане. Няма от какво да се страхуваш…
Щяха да го накажат за провала му. В такъв случай искаше поне да се отчете за грешките си предварително, за да не изгуби още повече достойнството си.
— Лорд Ксавиус, изгубихме пленниците! Гората се обърна срещу ни…
Но съветникът само се усмихна.
— Ще имаш шанс да изкупиш грешката си, когато му дойде времето, капитане. Първо трябва да осъзнаеш величавата истина…
— Господарю, не разбирам…