Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране
- Автор: Амус Сейфедин
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Фабрика за книги
- ISBN: 9786192301408
- Жанр: Бизнес
Электронная книга - «Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране». Краткое содержание книги:
Централното планиране на пазара на капитали също се проваля, като следва цикъла на бурно развитие и крах, обяснен в австрийската теория за бизнес циклите. Няма нищо чудно, че тази дисфункция се третира като нормална част от пазарната икономика, защото в умовете на днешните икономисти централното планиране – контролирането на лихвите от централните банки – е нормална част от пазарната икономика. Представянето на централните банки в тази сфера досега е съвсем жалко, особено в сравнение с периоди, когато не е имало централно планиране или насочване на паричното предлагане. Създаден през 1914 г., американският Федерален резерв провежда рязко намаляване на резервите през 1920-21 г., после рязко увеличаване през 1929 г., като последиците продължават до края на 1945 г. След това икономическите депресии стават регулярна и болезнена част от икономиката, случват се през няколко години и осигуряват оправдание за засилваща се правителствена намеса за справяне с последиците.
Добър пример за ползите от сигурните пари е съдбата на швейцарската икономика. Тя е последният им бастион – запазва валутата си вързана за златото до злощастното решение да изостави глобалния си неутралитет и да се включи в Международния валутен фонд през 1992 г. Преди тази дата безработицата в страната практически е нула и никога не превишава 1%. След като влиза в МВФ, чиито правила забраняват на правителствата да свързват стойността на валутата си със златото, швейцарската икономика започва да преживява удоволствията на кейнсианските смехотворни пари, а безработицата достига 5% за няколко години, като никога не пада под 2% (виж Фигура 13[105]).
Фигура 13. Безработицата в Швейцария, в проценти
Когато сравняваме депресиите с периодите на златния стандарт, трябва да си даваме сметка, че през деветнайсети век в Европа и Съединените щати той е далеч от съвършена форма на сигурни пари и има няколко недостатъка. Най-сериозният е, че банките и правителствата са имали възможност често да увеличават паричното предлагане и кредитирането извън обема на златото в резерва си. Така са предизвиквали резки скокове и сривове, подобни на тези от двайсети век, макар и доста по-слаби. Предвид това минало, можем да добием много по-ясна представа за съвременната монетарна история, отколкото обичайно се преподава в академичните учебници след кейнсианския потоп. Основополагащият текст на монетаристката мисъл е смятан за дефинитивен труд, посветен на монетарната история на Съединените щати: „Монетарна история на Съединените щати“ от Милтън Фридман и Анна Шуорц. (Milton Friedman and Anna Schwartz, The Monetary History of the United States). Гигантската книга c 888 страници стъписва със способността на авторите да съберат безброй факти, подробности, статистики и аналитични инструменти, без нито веднъж да предложат на горкия читател някакво обяснение за ключовия въпрос – какви са причините за финансовите кризи и рецесии.
Фундаменталният недостатък на книгата на Милтън и Шуорц е типичен за днешната академична наука – тя е сложно упражнение по заместване на логиката с непреклонност. Книгата систематично и методично избягва да се интересува от причините за финансовите кризи, сполитали американската икономика през столетието, а вместо това залива читателя с впечатляващо проучени данни, факти, тривиалности и дреболии.
Централното твърдение в книгата е, че рецесиите са резултат от недостатъчно бързата реакция на правителството при финансова криза, „нападение“ над банките и дефлационен колапс, която би трябвало да е бързо увеличаване на паричното предлагане с цел ново надуване на банковия сектор. Типично за Милтън Фридман и неговата група либертарианци е, че обвиняват правителството за икономическите проблеми, но поради дефектни разсъждения стигат до извода, че решението е правителството да се намеси още по-сериозно. Крещящата грешка на книгата е, че авторите нито веднъж не коментират какво причинява финансовите кризи, нападенията над банките и дефлационните сривове на паричното предлагане. Както видяхме от австрийската теория за бизнес циклите, единствената причина за обхващащите цялата икономика рецесии е най-вече инфлацията на паричното предлагане. Веднъж освободени от бремето да проумеят причината, Фридман и Шуорц могат с лекота да препоръчат като лекарство причината. Според тях правителствата трябва да се намесят, агресивно да рекапитализират банковата система и да увеличават ликвидността още при първите признаци за икономическа рецесия. Можем да започнем да виждаме защо днешните икономисти толкова яростно отказват да разберат логическата причинност – тя би опровергала почти всички предлагани от тях решения.