Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране
- Автор: Амус Сейфедин
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Фабрика за книги
- ISBN: 9786192301408
- Жанр: Бизнес
Электронная книга - «Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране». Краткое содержание книги:
Капиталовите пазари в днешните икономики са пазарите за заемни средства. С усложняването на производствените структури и отдалечаването на времевите им хоризонти, индивидите вече не влагат спестяванията си лично, а чрез различни институции, в различни специализирани бизнеси. Лихвеният процент е цената, която заемодателят получава за заемането на средствата си, и цената, която заемащият плаща, за да получи средствата.
На един свободен пазар за заемни средства количеството предоставени средства ще расте с нарастването на лихвата, подобно на кривата на предлагането на всяка друга стока. С други думи, колкото по-висока е лихвата, толкова повече хора са склонни да спестяват и да предлагат спестяванията си на предприемачи и фирми. От друга страна, търсенето на заеми намалява с нарастването на лихвата, защото предприемачите и фирмите ще искат да заемат по-малко пари при повишената цена на кредита.
Лихвеният процент на свободния пазар за капитал е положителен, защото хората имат положително времево предпочитание, което означава, че никой не би се разделил с парите си, освен ако в бъдеще няма да получи повече срещу това. Общество, в което преобладават индивидите с ниско времево предпочитание, е вероятно да има много спестявания. Така се снижава лихвеният процент и се осигурява много капитал на фирмите за инвестиране, което пък осигурява значителен икономически растеж в бъдеще. С повишаване времевото предпочитание на обществото, е по-малко вероятно хората да спестяват. Лихвите ще са високи и производителите ще намират по-малко капитал, който да заемат. Общества, които живеят в мир и имат сигурни права на собственост, както и голяма степен на икономическа свобода, е вероятно да развият ниско времево предпочитание, защото осигуряват силни стимули индивидите да приемат по-ниски доходи в бъдеще. Друг австрийски икономист, Ойген фон Бьом-Баверк, дори твърди, че лихвените нива в една страна отразяват културното ѝ ниво – колкото по-високи са интелигентността и моралните устои, толкова повече хората спестяват и понижават лихвените нива.
Не така обаче функционират капиталовите пазари в модерните икономики днес – благодарение на изобретяването на модерните централни банки и тяхното непрекъснато интервениране на този най-критичноважен пазар. Централните банки определят лихвените нива и предоставят заемни средства посредством различни монетарни инструменти, които действат благодарение на контрола им над банковата система.[99]
Трябва да разберем фундаменталния факт за функционирането на модерната финансова система: когато се ангажират с кредитиране, банките създават пари. В банкова система с частичен резерв – като тази, която съществува навсякъде по света днес – банките не само дават като кредити спестяванията на клиентите си, но също така и депозитите по разплащателните сметки. С други думи, собственикът на депозита може да поиска парите си по всяко време, докато голяма част от тях са отпуснати като кредит на кредитополучател. Като отпускат на кредитополучателите пари, които са налични за депозантите, банките на практика създават нови пари и това води до увеличаване на предлагането на пари. Това е в основата на връзката между лихвен процент и предлагането на пари – когато лихвеният процент падне, следва увеличаване на създаването на пари и увеличаване на паричното предлагане. От друга страна, повишаването на лихвените нива резултира в намаляване на кредитирането и свиване на паричното предлагане или поне намаляване на темповете на нарастването му.
Бизнес цикли и финансови кризи
На свободния капиталов пазар предлагането на кредитни средства се определя от участниците на пазара, които решават да кредитират според лихвения процент. В икономика с централна банка и частични резерви на банките, предлагането на кредитни средства се управлява от борд икономисти, който е под влиянието на политици, банкери, телевизионни светила, а понякога – забележително – и на армейски генерали.