Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране
- Автор: Амус Сейфедин
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Фабрика за книги
- ISBN: 9786192301408
- Жанр: Бизнес
Электронная книга - «Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране». Краткое содержание книги:
Когато централната банка манипулативно свали лихвения процент до по-ниско от равновесното пазарно ниво, като кара банките да създават повече пари чрез кредитиране, едновременно намалява обема на спестяванията, налични в обществото, и увеличава обемите, търсени от кредитополучателите, но също така насочва капитал към проекти, които не могат да бъдат завършени. Следователно, колкото по-несигурни са парите и колкото по-лесно е за централната банка да манипулира лихвените нива, толкова по-тежки са бизнес циклите. Монетарната история показва колко по-тежки са бизнес циклите и рецесиите, когато паричното предлагане е манипулирано, отколкото ако не е.
Повечето хора си въобразяват, че социалистическите общества са останали в миналото и че капиталистическите икономики се управляват от пазарни системи. Реалността е, че една капиталистическа система не може да функционира без свободен пазар на капитали, при който цената на капитала се формира от взаимодействието на търсене и предлагане, а решенията на капиталистите зависят от прецизни ценови сигнали. Намесата на централната банка на пазара на капитал е в основата на всички рецесии и всички кризи, за които политици, журналисти, академици и активисти левичари обичат да обвиняват капитализма. Ценовият механизъм на пазара на капитал може да бъде унищожен единствено чрез централно планиране на паричното предлагане и това води до масирани нарушения в икономиката.
Няма начин да се избегнат негативните последици, когато едно правителство тръгне по пътя на раздуването на паричното предлагане. Ако централната банка спре инфлацията, лихвените нива растат и следва рецесия, тъй като много от стартираните проекти биват компрометирани като губещи и трябва да бъдат изоставени. Това пък разкрива порочното разпределение на ресурси и капитал, което е било осъществено. Ако централната банка продължи инфлационния процес до безкрай, просто ще увеличи мащаба на лошото разпределение на капитал в икономиката и ще направи неизбежната рецесия още по-болезнена. Няма спасение от плащането на тлъстата сметка за предполагаемо безплатния обяд, наложен ни тихомълком от кейнсианските шамани.
„Сега държим тигър за опашката – колко може да продължи тази инфлация? Ако тигърът (на инфлацията) бъде освободен, ще ни изяде. И ако тича все по-бързо, докато ние отчаяно сме се вкопчили в опашката му, с нас пак е свършено! Щастлив съм, че няма да съм жив да видя крайния резултат.“
Фридрих Хайек[103]
Планирането на паричното предлагане от централната банка нито е желателно, нито е възможно. Това е управление на най-заблудените, подчиняване на най-важния пазар на пазарната икономика на волята на неколцина, които са дотолкова невежи по отношение на реалностите ѝ, че да вярват, че е възможно да планират централно един огромен, абстрактен и непредвидим пазар, какъвто е пазарът на капитали. Да си въобразяваме, че централните банки могат да „предотвратяват“, да се „борят срещу“ или да „управляват“ рецесиите, е все едно да назначим пиромани и подпалвачи начело на противопожарните служби.
Относителната стабилност на сигурните пари, заради която те са избрани от пазара, позволява функционирането на свободен пазар чрез установяване на цени и вземане на индивидуални решения. Несигурните пари, чието предлагане е централно планирано, не допускат появата на точни ценови сигнали, защото по самата си същност те са контролирани. След столетия контрол над цените, централните плановици опитват да установят ефимерната най-добра цена, позволяваща им да постигат желаните цели, но напразно.[104] Контролът над цените не може да успее не защото централните плановици не са в състояние да открият точната цена. По-скоро с налагането на цена – каквато и да било цена – те пречат на пазарния процес да позволи на цените да координират решенията за потребление и производство на участниците на пазара, което води до неизбежни дефицити или излишъци. Също така централното планиране на кредитните пазари не може да не се провали, тъй като унищожава пазарните механизми на установяването на цените, които дават на участниците точните сигнали и стимули, за да управляват потреблението и производството си.