Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране
- Автор: Амус Сейфедин
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Фабрика за книги
- ISBN: 9786192301408
- Жанр: Бизнес
Электронная книга - «Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране». Краткое содержание книги:
Фридман и Шуорц започват изложението си с 1867 г., но когато анализират причините за рецесията от 1873 г., напълно игнорират дребната подробност, че американското правителство печата зелени пари, за да финансира Гражданската война, което е в основата на рецесията. Този подход се повтаря отново и отново в книгата.
Авторите почти не засягат причините за рецесията от 1893 г. и отбелязват насочване към среброто поради липсата на достатъчно златото, за да покрие монетарните нужди на икономиката, а след това заливат читателя с подробности около рецесията от същата година. Те не споменават закона на Шърман от 1890 г. за покупка на сребро, одобрен от Конгреса на САЩ, който задължава Съкровищницата да купи големи количества сребро с нова емисия банкноти. Тъй като в онзи момент среброто е почти изцяло демонетизирано по целия свят, хората, притежаващи сребро или банкноти на съкровищницата, се стремят да ги обменят за злато, което води до изчерпване на златните запаси. На практика съкровищницата се впуска в масирана, заблудена монетарна експанзия, като увеличава паричното предлагане, за да опита да се преструва, че среброто още е пари. Така постига единствено девалвация на американските банкноти. Създава се финансов балон, който се пука с ускоряването на тегленето на злато. Всеки човек с повърхностни разбирания за монетарната теория би могъл да си изясни случилото се от който и да било учебник по история на периода, но Фридман и Шуорц впечатляващо избягват да го споменат.
Трактовката на рецесията от 1920 г. в книгата пренебрегва голямата монетарна експанзия, станала наложителна, за да се финансира влизането на Съединените щати в Първата световна война. Макар да не го засягат в анализа си, данните им[106] показват, че между юни 1914 г. и май 1920 г. е имало 115-процентово увеличение на паричната маса. Само 26% от него се дължи на нарастване на златните запаси, което означава, че останалото е дело на правителството, банките и Федералния резерв. Ето я ключовата причина за депресията от 1920 г., но това също не се изтъква.
Най-любопитното обаче е как авторите напълно игнорират възстановяването от депресията през 1920-21 г., наречено от икономиста Бенджамин Андерсън „последно естествено възстановяване до пълна трудова заетост“. Данъците и правителствените разходи са намалени, а заплатите са оставени да се формират свободно, което бързо води до ликвидиране на безработицата за по-малко от година.[107] Депресията от 1920 г. се характеризира с едно от най-бързите свивания на производството в американската история (9% спад за период от 10 месеца, от септември 1920 г. до юли 1921 г.), както и с най-бързото възстановяване. Възстановяването е по-бавно при други депресии – когато кейнсианци и монетаристи инжектират ликвидност, увеличавайки паричното предлагане.
Всички опитват да извлекат уроците от Голямата депресия, но учебниците по икономика от преобладаващата школа изобщо не споменават депресията от 1920 г. и не си дават труд да научат читателите си защо възстановяването след нея е толкова бързо.[108] Уорън Хардинг, президентът по онова време, е силно предан на свободните пазари и отказва да слуша призивите на икономистите експанзионисти. Болните инвестиции са ликвидирани, а трудовите и капиталовите ресурси, заети в тях, скоропостижно са пренасочени към други инвестиции. Безработицата скоро се връща към нормалните си нива точно поради липсата на правителствена намеса, която да задълбочи изкривяванията, предизвикани от самата нея в началото. Това е в крещящо противоречие с всичко, което препоръчват Фридман и Шуорц, така че то също не се споменава в труда им.
Най-известната глава от книгата (единствената, която, изглежда, всички са чели) е Седма глава, която се занимава с Голямата депресия. Тя започва с борсовия срив от октомври 1929 г., а Шеста глава завършва с 1921 г. Целият период от 1921 г. до октомври 1929 г., който би трябвало да съдържа причините за Голямата депресия, е преценен като недостоен и е засегнат в само една от общо 888 страници в книгата.