Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране

Можем да разберем причините за рецесиите и люлката на бизнес циклите само ако си даваме сметка за капиталовата структура и как манипулирането на лихвените нива унищожава стимулите за натрупване на капитал. Бизнес цикълът е естествен резултат от манипулирането на лихвените нива, което изкривява пазара за капитал, като кара инвеститорите да си въобразяват, че могат да придобият повече капитал, отколкото е наличен, при несигурните пари, които получават от банките. Обратно на анималистичната митология на кейнсианството, бизнес циклите не са някакъв причинен от уморени „животински духове“ мистичен феномен, чиито причини трябва да бъдат пренебрегвани, докато централните банки се чудят как да изработят някакво възстановяване.[101] Икономическата логика ясно показва защо рецесиите са неизбежно следствие от манипулирането на лихвените проценти – по същия начин са неизбежни и дефицитите при поставяне на ценови тавани.

Можем да заемем аналогия от труда на Мизес[102] (и да я украсим), за да илюстрираме аргумента. Представете си капиталовите запаси на едно общество като строителни тухли, а централната банка – като инвеститор, отговорен за построяването на къщи с тях. За всяка къща са нужни 10 000 тухли, а инвеститорът търси предприемач, който да е в състояние да изгради 100 къщи, за които ще са нужни общо 1 милион тухли. Кейнсианският предприемач, който иска на всяка цена да спечели поръчката, си дава сметка, че шансовете му ще се увеличат, ако обещае да построи 120 къщи, за които ще са му нужни само 800 000 тухли. Това е равносилно на манипулирането на лихвените нива – то намалява предлагането на капитал, като същевременно увеличава търсенето. В реалността за изграждането на 120 къщи са нужни 1,2 милиона тухли, но са налични само 800 000. Те са достатъчни, за да се започне строителството на 120 къщи, но не и за да бъде завършено. В началото на работата инвеститорът е щастлив, че ще има с 20% повече къщи за 80% от цената, благодарение на чудесата на кейнсианското инженерство, което го кара да изхарчи спестените 20% от разходите, за да си купи нова яхта. Фалшификацията обаче не може да бъде скрита, защото в един момент ще стане ясно, че няма как къщите да бъдат завършени и строителните работи трябва да спрат. Предприемачът не само не успява да предаде 120 готови къщи. Той не успява да предаде никакви готови къщи, а само 120 наполовина построени, които на практика са безполезни купчини тухли, без покриви. Лъжата на предприемача намалява капитала, отделен от инвеститора и води до построяването на по-малко къщи, отколкото би било възможно при наличието на точни ценови сигнали. Инвеститорът би имал 100 къщи, ако беше избрал честен предприемач. С избора на кейнсиански предприемач, който манипулира цифрите, инвеститорът продължава да пилее капитала си, защото го насочва към план, който няма реална основа. Ако осъзнае грешката своевременно, пропиленият капитал за започването на 120 къщи би бил много малко, така че един нов предприемач би могъл да вземе останалите тухли и да ги използва, за да построи 90 къщи. Ако инвеститорът не си дава сметка за реалността, докато капиталът се изчерпи, ще има 120 незавършени къщи, които са безполезни, защото никой не би платил за къща без покрив.