Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране
- Автор: Амус Сейфедин
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Фабрика за книги
- ISBN: 9786192301408
- Жанр: Бизнес
Электронная книга - «Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране». Краткое содержание книги:
Дори бегло познаване на икономическата наука показва ясно и отчетливо опасностите от контрола над цените. Ако правителството реши да фиксира цената на ябълките и да не допусне променянето ѝ, в резултат ще се получи или дефицит, или излишък от ябълки, както и големи загуби за обществото поради свръхпроизводство или недостатъчно производство. Нещо подобно се случва на капиталовите пазари, но резултатите са далеч по-опустошителни, защото засягат всички сектори на икономиката – капиталът участва в производството на всички стопански блага.
Най-напред е важно да разберем разликата между кредитни средства и истински капиталови стоки. При свободна пазарна икономика със сигурни пари, спестителите отлагат потреблението си, за да спестяват. Парите, депозирани в банките като спестявания, са изтеглени от потреблението от хора, които отлагат удовлетворението си от това потребление, за да получат по-голямо удовлетворение в бъдеще. Точната сума на спестяванията става точна сума на средствата, налични за кредитиране и достъпни за производителите. Наличността на капиталови стоки е неотделимо свързана с намаляването на потреблението – реалните физически ресурси, работна ръка, земя и капиталови стоки, които ще бъдат пренасочени от производството на потребителски стоки към производството на капиталови стоки. Общият работник се преориентира от продажбите на автомобили към работа в производството на автомобили. Пословичното царевично зърно отива в земята, вместо да бъде изядено.
Недостигът е фундаментална отправна точка за цялата икономическа наука, а най-важното следствие от него е идеята, че за всяко нещо има алтернативна цена. На капиталовия пазар алтернативната цена на капитала е отказът от потребление, а алтернативната цена на потреблението е отказът от инвестиране на капитала. Лихвеният процент е цената, която регулира тази връзка – когато хората искат да инвестират повече, лихвените проценти растат и мотивират повече спестители да слагат настрана повече пари. Когато лихвените проценти падат, мотивират инвеститорите да се ангажират с повече инвестиции и да инвестират в по-технологични методи за производство, с по-далечни времеви хоризонти. Тоест по-ниската лихва позволява ангажиране с по-дългосрочни и продуктивни методи на производство – обществото преминава от риболов с въдици към риболов с големи моторни кораби.
С напредъка на икономиката, когато тя става все по-сложна, връзката между физическия капитал и пазара на кредитни средства на практика не се променя, но се обърква представата за нея в умовете на хората. Модерните икономики с централна банка са изградени на базата на пренебрегването на този фундаментален компромис и приемането, че банките могат да финансират инвестициите с нови пари, без клиентите им да трябва да отлагат потреблението си. Връзката между спестявания и кредитни средства се прекъсва до степен, че вече дори не се споменава в учебниците по икономика,[100] да не говорим за катастрофалните последици от игнорирането ѝ.
Тъй като централната банка управлява паричното предлагане и лихвените нива, неизменно ще има несъответствие между спестявания и кредитни средства. Централните банки, общо взето, опитват да поддържат икономически растеж и инвестиции и да увеличават потреблението така, че се стремят да увеличават паричното предлагане и да понижават лихвените нива, което води до наличието на повече средства за кредитиране, отколкото спестявания. При такива изкуствено занижени лихвени нива, бизнесите вземат повече кредити за финансиране на проекти, отколкото спестителите са отделили настрана, за да финансират такива инвестиции. С други думи, стойността на отложеното потребление е по-малка от стойността на заемния капитал. Без достатъчно по обем отложено потребление няма да има достатъчно капитал, земя и трудови ресурси, отклонени от производството на потребителски стоки към производството на капиталови стоки от по-висок порядък в най-ранните стадии на производството. В края на краищата, няма безплатен обяд и ако потребителите спестяват по-малко, ще има по-малко капитал за инвестиране. Създаването на нови късчета хартия и дигитални записи върху хартия заради дефицита на спестяванията няма магически да увеличи физическия капитал на обществото – само девалвира съществуващото парично предлагане и изкривява цените.
Този недостиг на капитал не става непосредствено видим, защото банките и централната банка могат да емитират достатъчно пари за кредитополучателите – в края на краищата, това е основният бонус от използването на несигурни пари. При икономика със сигурни пари, подобна манипулация на цената на капитала би била невъзможна. Веднага щом лихвата бъде намалена до изкуствено ниски нива, недостигът на спестяванията ще се отрази в намаляването на капитала, предоставян за кредитиране. Това ще доведе до покачване на лихвата, което ще намали търсенето на кредити и ще увеличи спестяванията, докато двете се уравновесят.