Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране

Стойността на парите, които би трябвало да са разчетна единица за измерване и планиране на всички икономически дейности, престава да е равна на стойността на най-стабилната в ценово отношение стока на пазара. Започва да се определя сумарно от три политически инструмента на правителството – монетарна, фискална и търговска политика – и най-непредвидимото: от реакциите на индивидите при прилагането на тези политически инструменти. Решението на едно правителство да диктува измерването на стойност има смисъл, колкото би имало смисъл решение на същото правителство да диктува измерването на дължина според ръста на индивидите и височината на сградите на негова територия. Можем само да си представяме какво объркване би настъпило в работата по всякакви инженерни проекти, ако мярката за дължина се променя всеки ден според обявеното от централната служба по измерванията.

Единствено суетата на лудите може да бъде засегната от промяната на мярката, с която ги измерват. Ако метърът стане по-къс, къщата ти вместо 200 квадратни метра може да стане 400 квадратни метра, но ще бъде пак същата къща. Това предефиниране на мерната единица постига само едно – ликвидира способността на инженера да построи и поддържа къщата както трябва. По същия начин девалвирането на валутата може да направи една страна по-богата номинално или да увеличи цената на износа ѝ, но не прави нищо по отношение на просперитета ѝ.

Съвременната икономика е формулирала „невъзможната троица“, която изразява мъката на днешните централни банкери. Тя гласи: никое правителство не може успешно да постигне следните три цели – да има фиксиран външен обменен курс, свободни капиталови потоци и независима монетарна политика. Ако правителството реши да фиксира обменния курс и да освободи капиталовите потоци, не може да води собствена монетарна политика, защото променящата се лихва ще насочва капиталите навън или към страната до момент, в който фиксираният курс ще стане незащитим. А всички знаем колко високо модерните икономисти ценят възможността да „управляват“ икономиката през монетарната политика. Независима монетарна политика и фиксиран обменен курс могат да бъдат постигнати само при ограничаване на капиталовите потоци, каквато е преобладаващата ситуация между 1946 и 1971 г. Дори това обаче не се оказа устойчиво, защото потокът стоки се превърна в начин обменните курсове да опитат да коригират дисбаланса, когато някои страни изнасят твърде много, а други внасят твърде много, което води до политически преговори за прекалибриране на разменния курс. Не може да има рационална основа за определяне изхода на такива преговори в международните организации, тъй като правителството на всяка страна опитва да защитава интересите на собствените си специални групи и е готово на всичко, за да го постигне. След 1971 г. светът преобладаващо премина към водене на независима монетарна политика и свободни капиталови потоци при плаващи обменни курсове между валутите.