Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране
- Автор: Амус Сейфедин
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Фабрика за книги
- ISBN: 9786192301408
- Жанр: Бизнес
Электронная книга - «Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране». Краткое содержание книги:
Четири въпроса остават без отговор в този гигантски труд и това разкрива крещяща празнота в логиката му. Първо, защо не се прави паралел между депресиите от 1920 г. и 1929 г.? Първата не трае дълго, въпреки че Федералният резерв не се намесва по начина, по който препоръчват авторите. Второ, защо Съединените щати не преживяват финансова криза през деветнайсети век (през периода, когато няма централна банка), освен когато Конгресът нарежда на Съкровищницата да действа като централна банка – по време на Гражданската война с печатане на банкноти и през 1890 г. след монетизацията на среброто? Трето и най-красноречиво, как така между 1873 и 1890 г. Съединените щати преживяват един от най-дългите си периоди на икономически растеж, без никакви финансови кризи, след като тогава няма централна банка, паричното предлагане е ограничено, а ценовите нива продължават да спадат? Фридман и Шуорц споменават тази епоха само мимоходом, като отбелязват, че икономиката нараства впечатляващо, въпреки спадането на цените, без да коментират, че този факт опровергава фобията им от спад на цените.
Както обяснява Ротбард, във функционирането на пазарната икономика няма нищо присъщо, което да създава траен проблем с безработица. При нормалното функциониране на свободния пазар мнозина губят или напускат работата си, бизнеси банкрутират или затварят поради най-различни причини, но тези загубени работни места най-общо се покриват от новопоявили се работни места или бизнеси. Общо взето, във всеки един момент броят останали без работа е незначителен, както се случва през деветнайсети век, когато със златния стандарт не се злоупотребява, и както е в Швейцария преди 1992 г. Едва когато централната банка започне да манипулира паричното предлагане и лихвените нива, става възможно цели сектори в икономиката да търпят мащабни провали едновременно. Причиняват се вълни съкращения в цели индустрии, при което голям брой работници губят работата си едновременно, а уменията им не са непосредствено приложими в други сфери.[111] Както казва Хайек: „Причината за вълните безработни не е „капитализмът“, а правителствата, които не позволяват на предприятията да създават добри пари“.[112]
Сигурна основа за търговия
В света на сигурните пари, стоките и капиталите текат между различните страни почти по същия начин, по който и между регионите на една и съща страна – според желанията на техните законни собственици и договорените взаимно изгодни размени. При ауреуса на Юлий Цезар, при златния стандарт на Банката на Амстердам през седемнайсети век или при златния стандарт от деветнайсети век най-сериозната бариера пред търговията е физическото преместване на стоката от едно място на друго. Митата и търговските ограничения почти не съществуват, а когато ги има, не са нещо повече от малка такса, която се плаща, за да се поддържат граничните постове и пристанищата.
Във времена на несигурни пари – като потъването на Европа във феодализма или в монетарния национализъм днес – търговията престава да е прерогатив на търгуващите индивиди и се превръща във въпрос от национално значение, което налага контрол от страна на феодалния господар или правителствения суверенитет над търгуващите индивиди. Тази трансформация в природата на търговията е дотолкова нелепо пълна, че през двайсети век терминът „свободна търговия“ започна да означава търговията между индивиди през границите по условия, договорени между правителствата им, а не между самите индивиди!
Изоставянето на златния стандарт през 1914 г., чрез прекратяването или ограничаването на размяната на книжни пари срещу злато от повечето правителства, поставя началото на периода, който Хайек нарича „монетарен национализъм“. Стойността на парите престава да е равна на фиксирано количество злато, което е стоката с най-високо съотношение запас – прираст (оттам и с най-ниска ценова еластичност при предлагането, поради което стойността му е предвидима и сравнително постоянна). Вместо това тя се люшка паралелно с капризите на монетарните или фискалните политики, както и на международната търговия. Понижените лихвени нива или повишеното парично предлагане намаляват стойността на парите, също както правителствените разходи, финансирани със заеми от централната банка. Първите два фактора номинално са под контрола на правителствата, които поне могат да се самозаблуждават, че има как да ги управляват така, че да постигнат стабилност. Третият фактор е сложен и непредвидим резултат от действията на всички местни граждани и много чужденци. Когато износът на една страна превиши вноса (търговски излишък), валутата ѝ поскъпва на международните валутни пазари; съответно ще поевтинее, ако вносът ѝ превиши износа (търговски дефицит). Политиците го приемат като покана да управляват на микрониво и най-дребните подробности в световната търговия – вместо да го приемат за знак да спрат да се месят в стойността на парите и да дадат на хората свободата да използват най-малко волатилната стока, каквато са парите.