За честта на Вор [Shards of Honor - bg]

— Нещата се развиха така, че резултатът стана равен — заразказва той. — След твоето бягство ме отзоваха на Бараяр. Министърът на политическото образование Гришнов — трети по влияние след императора и капитан Негри, беше абсолютно сигурен, че съм му паднал в ръчичките. Но обвиненията ми срещу Раднов бяха железни… Императорът се намеси в последния момент, малко преди да се хванем гуша за гуша. Наложи ни компромис, според който обвиненията срещу мен трябваше да потънат някъде в бюрократическите архиви…

— Как го постигна?

— С цената на дипломатически еквилибристики и съвсем реални отстъпки. Гришнов и милитаристичната върхушка получиха на тепсия всичко, което искаха. Включително зелена светлина на проекта им за война с Ескобар. Получиха дори повече: принцът и пълна свобода на действие. Един изключително мъдър ход, тъй като както Гришнов, така и принцът започнаха да живеят с чувството, че след победата над Ескобар един от тях ще стане реален владетел на Бараяр…

Гениалността на императора се прояви и в друга светлина — принуди Ворутиер да преглътне моето повишение. Това можеше да стане само по един начин — като ме постави в негово пряко подчинение. Разбира се, Ворутиер моментално налапа въдицата… — Потънал в спомени, Воркосиган несъзнателно свиваше и разпускаше пръстите си.

— Откога го познаваш? — предпазливо попита тя, усетила бездънната омраза, която клокочеше в душата му.

— Бяхме съученици — отвърна Воркосиган и очите му се отместиха от лицето й. — Едновременно ни произведоха лейтенанти, но той вече беше започнал да си показва рогата. Сближи се с принц Серж и нещата станаха неудържими. Беше убеден, че може да си позволява всичко, абсолютно всичко… Бог да благослови Ботари, че ни отърва от него! Този човек заслужава медал за обществени заслуги!

Не само за обществени заслуги, любов моя, помисли си Корделия. Ботари ни свърши и неоценима лична услуга, възбуденото ти въображение не може да не оценява този факт…

— Като говорим за Ботари, се сещам, че следващия път ти трябва да му биеш инжекцията… — каза гласно тя. — За малко не ме преби, като видя ампулата в ръцете ми.

— Добре. Мисля, че мога да го разбера. Видях нещо подобно в рапортите на капитан Негри… Ворутиер имал навика да упойва своите… хм… играчи… Тъпчел ги с какво ли не, за да се наслаждава на програмата… Убеден съм, че Ботари е бил един от тях.

— Гадина! — прошепна Корделия. Стана й лошо, мускулите около раната на бедрото й болезнено се стегнаха. — Но кой е този капитан Негри, за когото постоянно говориш?

— Негри? Той се държи в сянка, но влиянието му е огромно. Началник на охраната на императора, пряк шеф на Илиан. Наричат го „член на императорското семейство“… Ако си представиш, че Министерството на политическото образование е дясната ръка на императора, Негри е лявата. Отговаря пряко за вътрешната сигурност на най-високо равнище — министри, графове, семейството на императора, принца… — Воркосиган замислено се намръщи. — Опознах го доста отблизо по време на подготовката за тази налудничава операция. Интересна личност, много интересна… Би могъл да получи всяка титла, за която се сети. Но за него формата е без значение, важно е единствено съдържанието.