Хари Потър и огненият бокал

— Позволете ми да ви представя новия преподавател по защита срещу Черните изкуства — отчетливо произнесе Дъмбълдор в тишината. — Професор Муди.

Новите учители обикновено биваха посрещани с аплодисменти, но този път никой от преподавателите или учениците не направи това, освен Дъмбълдор и Хагрид. И двамата вдигнаха ръце и заръкопляскаха, но звукът мрачно проехтя в тишината и те бързо спряха. Всички останали изглеждаха толкова смаяни от странния външен вид на Муди, че не можеха да откъснат поглед от него.

— Муди ли? — промърмори Хари към Рон. — Лудоокия Муди? Този, на когото баща ти отиде да помага тази сутрин?

— Сигурно — тихо и със страхопочитание отвърна Рон.

— Какво ли му се е случило? — прошепна Хърмаяни. — Какво е станало с лицето му?

— Не знам — отвърна Рон шепнешком, втренчил поглед в Муди с възхита.

Новият учител прие с безразличие студеното посрещане. Без да обърне внимание на каната тиквен сок пред себе си, той бръкна отново в джоба на пътническото си наметало, извади малка плоска бутилчица и отпи голяма глътка от нея. Като вдигна ръката си, наметалото му се отлепи от земята и Хари видя под масата да се подава част от издялан дървен крак със стъпало с хищни нокти.

Дъмбълдор се прокашля.

— Както вече ви съобщих — усмихна се той на множеството ученици пред себе си, все още стъписани от появата на Лудоокия Муди, — ще имаме честта да бъдем домакини на едно вълнуващо събитие през следващите месеци, събитие, каквото не е имало повече от сто години. С огромно удоволствие ви съобщавам, че тази година в „Хогуортс“ ще се проведе Тримагически турнир.

— ШЕГУВАТЕ СЕ! — извика Фред Уизли.

Напрежението, обзело залата след пристигането на Муди, внезапно се стопи.

Почти всички се разсмяха, а Дъмбълдор се подсмихна одобрително.

— Не се шегувам, господин Уизли — отвърна той. — Въпреки че като казахте това, се сетих за един чудесен анекдот, който чух през лятото. Веднъж трол, вещица и лепрекон влезли в един бар…

Професор Макгонъгол шумно се прокашля.

— Е, но май сега не му е времето… не… — прекъсна мисълта си Дъмбълдор. — Докъде бях стигнал? А, да, Тримагическият турнир. Понеже някои от вас може би нямат представа какво представлява турнирът, надявам се, че онези, които знаят, ще ми позволят накратко да обясня, като дадат малка почивка на вниманието си. Тримагическият турнир се е състоял за пръв път преди около седемстотин години като приятелско състезание между най-големите европейски училища по магия — „Хогуортс“, „Бобатон“ и „Дурмщранг“. Трите училища излъчвали свои избраници, които преодолявали три изпитания за магьосници. Училищата се редували да организират турнира на всеки пет години и това несъмнено било чудесен начин за установяване на контакти между младите вещици и магьосници от различни националности. И така, докато смъртните случаи толкова зачестили, че турнирът бил преустановен.