Хари Потър и огненият бокал

Хагрид заръкопляска заедно с грифиндорци, докато Денис Крийви, грейнал в усмивка, свали шапката, постави я обратно на столчето и побърза да отиде при брат си.

— Колин, аз паднах! — изписка той и се хвърли на един свободен стол. — Беше страхотно! И нещо ме грабна във водата и ме върна в лодката!

— Жестоко! — точно толкова развълнуван отвърна Колин. — Това сигурно е била гигантската сепия, Денис!

— Ихааа! — възкликна Денис, сякаш никой, дори и в най-невероятните си мечти, не би могъл да си представи нещо по-хубаво от това — да падне като него в бушуващо, неизмеримо дълбоко езеро и да бъде спасен от гигантско водно чудовище.

— Денис! Денис! Виждаш ли онова момче ей там? С черната коса и очилата… Виждаш ли го? Знаеш ли кой е той, Денис?

Хари извърна поглед и се загледа в Разпределителната шапка, заета в момента с разпределянето на Ема Добс.

Церемонията продължи. Момчета и момичета с уплашени лица се доближаваха едно по едно до четирикракото столче, а когато професор Макгонъгол изчерпа фамилиите с Л, опашката бавно започна да оредява.

— О, по-бързо! — изстена Рон и разтърка стомаха си.

— Стига, Рон, разпределянето е много по-важно от яденето — възмути се Почтибезглавия Ник, когато Медли Лора стана една от хафълпафци.

— Естествено, ако си мъртъв — сряза го Рон.

— Надявам се и тазгодишното попълнение на „Грифиндор“ да е на ниво — отбеляза Почтибезглавия Ник, докато аплодираше първокурсничката Натали Макдоналд, която сядаше на масата на „Грифиндор“. — Нали не искаме да се прекъсне победната серия?

„Грифиндор“ бе печелил Купата на домовете през последните три години.

— Причард, Греъм!

— „Слидерин“!

— Куърк, Орла!

— „Рейвънклоу“!

И най-сетне с „Уитби, Кевин!“ („Хафълпаф“) разпределянето приключи. Професор Макгонъгол вдигна шапката и столчето и ги отнесе.

— Вече е време — каза Рон, грабна ножа и вилицата си и се загледа в златната си чиния с очакване.

Професор Дъмбълдор се бе изправил. Той се усмихваше на учениците, широко разперил ръце за добре дошли.

— Ще ви кажа само две думи — дълбокият му глас отекна в залата. — Нападайте яденето!

— Веднага! — извикаха Хари и Рон, когато празните блюда магически се напълниха пред очите им.

Почтибезглавия Ник скръбно гледаше как Хари, Рон и Хърмаяни пълнят чиниите си.

— Аааа, ’ака е ’о ’обре — изпухтя Рон с пълна с пюре уста.

— Късметлии сте, че изобщо има празненство тази вечер — съобщи им Почтибезглавия Ник. — Допреди малко имаше проблеми в кухнята.

— Защо? Какво стана? — попита Хари, борейки се с една големичка пържола.

— Пийвс, разбира се! — Почтибезглавия Ник поклати глава и тя се люшна опасно. Той подръпна нагоре яката си. — Вечният спор, нали знаете. Искаше да дойде на празненството. И дума да не става, познавате го, съвсем нецивилизован е, не може да види чиния с храна и да не я хвърли по някого. Имахме съвещание на духовете и само Дебелия монах се застъпи за него. Но Кървавия барон тропна с крак — много разумно според мен.