Хари Потър и огненият бокал

Хърмаяни погледна надолу в чинията с едва докосната храна, остави ножа и вилицата си и я побутна настрани.

— О, ’оля те, ’ърмаани! — изфъфли Рон и неволно опръска Хари с йоркширски пудинг. — О, из’иня’ай, ’ари… — Той преглътна и продължи: — И да гладуваш, и да не гладуваш, пак няма да имат болнични.

— Робски труд — започна да диша тежко Хърмаяни. — Така значи е приготвена вечерята. С робски труд.

И отказа да хапне дори една хапка.

Дъждът продължаваше да барабани тежко по високите тъмни прозорци. Удари гръм и разтресе стъклата, а буреносният таван се обля в светлина, осветявайки златните чинии в мига, когато остатъците от основното ястие изчезнаха и бяха заменени с десерти.

— Карамелен пай, Хърмаяни! — изкушаваше я Рон, като насочваше миризмата към нея. — Виж, пудинг със стафиди! Шоколадов мус!

Но Хърмаяни му хвърли поглед, който така му напомни за професор Макгонъгол, че той се отказа.

Когато излапаха десертите и последните трохи изчезнаха от чиниите, които заискряха от чистота, Албус Дъмбълдор отново се изправи. Шумът от бърборенето, което изпълваше залата, замря на мига и вече се чуваха само виенето на вятъра и почукването на дъжда.

— И така… — започна Дъмбълдор и се усмихна на всички. — Сега, след като хапнахме и пийнахме (Хм! — промълви Хърмаяни), още веднъж моля за вашето внимание, за да направя няколко съобщения. Пазачът господин Филч ме помоли да ви уведомя, че списъкът от забранени предмети в замъка тази година включва и кряскащи йо-йо, зъбати фризбита и вечнолетящи бумеранги. Пълният списък наброява, струва ми се, четиристотин тридесет и седем предмета и ако се интересувате, може да го прочетете в кабинета на господин Филч.

Кранчетата на устните на Дъмбълдор потръпнаха.

— Както винаги, бих искал да ви напомня, че влизането в гората е забранено за всички ученици, а посещението в село Хогсмийд — за първокурсниците и второкурсниците. Освен това мой печален дълг е да ви съобщя, че тази година шампионат по куидич между домовете няма да се състои.

— Какво? — ахна Хари.

Той потърси с поглед Фред и Джордж, негови съотборници по куидич. Обърнати към Дъмбълдор, те безмълвно движеха устните си, явно прекалено ужасени, за да могат да говорят.

Дъмбълдор продължи.

— Това се налага поради едно събитие, което ще започне през октомври и ще продължи до края на учебната година, поглъщайки голяма част от времето и усилията на преподавателите. Но аз съм убеден, че ще се забавлявате извънредно много. Имам огромното удоволствие да обявя, че тази година в „Хогуортс“…

Но в същия миг се разнесе оглушителен гръмотевичен тътен и вратите на Голямата зала се отвориха с трясък.

Един мъж се бе изправил до вратата, подпрян на дълга тояга и загърнат в черно пътническо наметало. Всички глави в залата се извърнаха към непознатия, внезапно ярко осветен от мълнията, блеснала на тавана. Той си свали качулката, разлюля като грива дългата си тъмносива коса и се запъти към Височайшата маса.