Далечна звезда
- Автор: Ейвъри Ан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павлина Йосифова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечна звезда». Краткое содержание книги:
Тялото й потрепери, зъбите й все още тракаха, но дълбоко в нея се надигна тревожно нетърпение, което я заля като физическо страдание, като огромна вълна от страст.
Всичко това беше толкова неправилно. Тя беше вестоносец. Тя и само тя трябваше да контролира чувствата и тялото си. Нейният град беше в опасност и тя носеше съобщение, което бе нужно на Господаря.
Макар да бе сигурен, че забавянето бе раздразнило Нарин, Джеръл бе благодарен за възможността да възстанови дишането си и да се поогледа наоколо.
Първото и най-ярко впечатление беше, че Калинден е много по-ярък от мръсния и мрачен Маткасен. Ярко боядисани вимпели висяха над много от вратите на магазините, а цветовете и украсата показваха какво се продава в тях. Цветя в саксии и ярки завеси се показваха от прозорците на вторите и третите етажи на тесните сгради и представляваха жив контраст на сивите камъни и тъмното дърво на самите сгради. Изглежда, че хората на улицата също предпочитаха да използват ярки цветове за облеклото си и даже тези, които бяха загърнати с най-груба кафява домашна тъкан, носеха ярък воал, или тъкан вълнен пояс.
Изглежда, мислеше си Джеръл, че те са решили да се противопоставят на сивата суровост на земята около тях със собствения си ярък външен вид. Тъй като самият той произхождаше от свят, потънал в различни цветове, можеше да ги оцени и да им се наслади. Като се има предвид заплахата надвиснала над тях, това изглеждаше почти насила показван оптимизъм.
Големият дворец бе разположен както му се стори в самия център на града. Представляваше масивна сграда от сив камък, който съответстваше на солидните стени, които защитаваха града. Джеръл имаше много малко време, колкото да огледа набързо външната страна, но все пак успя да забележи високите, тесни прозорци и здраво направените врати. Изглеждаше, че дворецът бе предвиден в много по-голяма степен за крепост, отколкото за седалище на управниците.
Предупредителните викове на придружителите им осигуриха влизането в двореца. След като влязоха вътре групата се спря. Мъж, облечен в дрехи, които показваха някаква висока официална длъжност, поздрави Нарин и поговори с нея за нещо, което Джеръл не можеше да чуе заради шума около него… тях, и след това изчезна в тълпата.
Тримата мъже, които ги бяха придружили, отдадоха чест и после се оттеглиха. Джеръл, все още задъхан, пристъпи до Нарин. Тя не му обърна никакво внимание.
Привидно безразлична към заобикалящите я и към него в това число, Нарин се изправи, затвори очи, после приближи ръце до лицето си, така че пръстите й се притиснаха към челото, с възглавничките навън. Тя пое дълбоко дъх, задържа го, а след това бавно издиша, преди да повтори процеса.
Когато сановникът се върна и я повика с жест, дишането й се беше успокоило и на лицето й нямаше никакво изражение.
Джеръл бе видял в много други светове подобни техники за контрол на тялото и концентриране на ума. Той самият се беше учил да ги използва няколко пъти, но винаги беше твърде нетърпелив да усъвършенства процеса.
Нарин и сановникът прекосиха главния коридор и минаха през широки двойни врати, които стояха отворени откъм далечната си страна. Джеръл ги последва в голяма двойна зала, която очевидно беше централна. В далечния край един масивен гравиран дървен трон се издигаше, поставен върху подиум.
Върху трона седеше мъж, зает в разговор с няколко тежковъоръжени мъже, скупчени около него. При появяването на Нарин групата на подиума се разпръсна и остави сам седналия мъж.
Недостатъчно сигурен какво се очакваше от него, но любопитен да чуе всяка дума на Нарин, Джеръл я последва в залата. Никой не се опита да го спре. Изглежда, че начинът на приемане на вестоносците се разпростираше върху всеки, който ги придружава.
Докато Нарин пресичаше залата, насъбралите се продължаваха да разговорят тихо. Но когато тя стигна до подножието на трона, всички разговори спряха и цялата зала потъна в тишина.
— Господарю Джаспериан — с лице, което продължаваше да бъде спокойно и безизразно, Нарин докосна с пръстите на дясната ръка челото си, после приседна на едно коляно върху покритите с килим стъпала, които водеха към подиума. — Нося съобщения за вас и за Калинден.
— Шести вестоносец! — гласът на Джаспериан беше дълбок и прозвуча ясно в залата, наподобяваща пещера.
От мястото си — малко зад Нарин и от едната страна на стъпалата, Джеръл можеше да види очите на Джаспериан, черни и засенчени в дълбоките им орбити, изучаващи безмълвния вестоносец. Господарят на Калинден бе доста над средна възраст, слаб, но все още силен и добре сложен. Черната му коса, дълга до раменете, бе силно прошарена. Такава беше и късо подстриганата му брада. Въпреки че присъствието му вдъхваше уважение, той бе едва средно висок. За разлика от голяма част от придворните, които бяха облечени в пъстроцветни дрехи от тъкана материя, Джаспериан носеше дълго кожено палто без ръкави върху кожени гамаши и права риза с дълги ръкави, която много напомняше дрехите на Джеръл. Нож, който изглеждаше изключително удобен за използване, с дръжка от обработено злато, беше затъкнат в широкия кожен пояс на владетеля. Върху втория пръст на дясната си ръка той носеше масивен златен пръстен, който беше, доколкото Джеръл можеше да види, единственият знак за ранга му.